Влизаш в тъмна стая. Гледаш бял корем. И ти става хубаво. Ай да ви видя, що е то? Самоделната гатанка (дали случайно?) ни зададе бившият бръснар на Лесидрен, докато се разхождахме из селото в чуден ден. На никого не му светна, че това било киното...
Вярно, на IV, станал вече традиционен, анимационен семинар в Лесидрен (16 - 18 декември 2000), влязохме в тъмна стая. Имаше бял "корем". Ама стана ли "хубаво"? Да! Но...
Нямаше смайващи върхове и провокации, но фактът, че професионалната общност пак е заедно и мърда (макар и в силно намален състав); че анимационният процес е жив и сме любопитни да го "изследваме", е сам по себе си окуражителен. В предишни години съм споменавала, че в Лесидренския преглед няма състезание и напрежение. Жури са всички участници - най-точни са спонтанните реакции в тъмното, смеховете, закачките, аплодисментите...
Дискусиите са приятелски - на маса, край камината, в почивките. Радостта от общуването е равностойна, ако не и по-голяма от естетическата такава.
Всъщност, интересът и надеждите се завъртяха именно около младото поколение, сиреч студентите. Представени по-слабо от миналата година, НАТФИЗ и НБУ затвърдиха убеждението ни, че са нужни търпение, грижа, разбиране и резултатите няма да закъснеят. (През 2000-та комай само студентски филми обикаляха фестивалите и ни представляваха по света). В тези няколко реда е невъзможно да се изброят всички заглавия и автори. По-важното е, че младите имат самочувствието да правят авторско кино, експериментират, будни са.
Другото "откритие" за мен бяха серията политически анимационни карикатури, които зрителят вижда ежеседмично в "Панорама". 25-секунден анимационен коментар на текущи събития, остроумно интерпретиращ в най-синтезиран вид злобата на деня и освежаващ екрана. Режисьорът Крикор Саркисян и мениджърът Цвети Саркисян от фирма "Animart" ползват услугите на карикатуриста Чавдар Николов и 8 аниматори. Ритъмът е нечовешки, но усилията си струват. Раздвижените карикатури са чудесна инициатива на БНТ.
Новите български анимационни филма бяха 7. Сред тях се откроиха "Love Story" на Владо Шишков като остроумен, високо професионален и оригинално продължаващ традицията на фолктемата в българската анимация, и "Мъжка професия" на Владо Шомов с трагичното си послание. Разбира се, бяха показани много и всякакви шарени реклами и музикални клипове с анимация (компютърна, рисувана, пластилинова, комбинирана), както и откъси от откровено комерсиални чужди тв-сериали, където нашите талантливи аниматори влагат уменията си и изкарват средства за живот в очакване на Голямото възраждане на "българската анимационна школа" и авторските си изяви.
Накрая трябва да благодарим (и съвсем неформално!) на неуморимите Насти и Вера (Настимир Цачев и Вера Донева), направили възможен анимационния Лесидрен (с финансовата подкрепа на Центъра за изкуства "Сорос" в София и "Бояна Филм"ЕООД). Тази година те изненадаха общността по възможно най-прекрасния начин - с чудното бебе Анди, заченато и родено между два семинара. То беше кадемчето и стана емблема на сбирката. Никой не го чу да плаче, затова пък постоянно се усмихваше. Младенецът явно усещаше добрите вибрации наоколо...

Боряна Матеева