Постигнатите Непостижими любови
Какви любови в този студ и мрак, каква премиера (25 януари т. г.) чак в Димитровград. Но ето че любопитството ми се изплаща...
Френската лека, но не пошла пиеса на Пол Емон "Непостижими любови" се поставя за пръв път у нас от един сборен екип, събран от откритата сцена на Драматичен театър "Апостол Карамитев" - Димитровград. Постановката е на Илиан Николов, сценографията е на Нейко Нейков, участват актьорите Христо Гърбов, Мария Гинкова и Александър Илинденов.
Почти нищо не се случва на сцената. Трима неудачници - повече или по-малко съзнаващи, че са такива, намират случайни поводи да се изповядат един на друг. Нищо не им е наред, но най ги мъчи всичко свързано с отношенията с другите, с любовта. Перипетиите около преодоляването на индивидуалните задръстености и стигането до вглеждане в другия до теб, може би дори зараждащото се предчувствие, че тя/той е човекът, който ти е потребен, е в основата на простичкия сценичен разказ. Свидетели сме, че човек може да падне и да носи дълго синина под окото си, но важното е да стане и да продължи. Нищо че сме такива: смешни в поривите си, трогателни в неувереността си, жалки в отказа да извличаме поуки от опита си. И все пак нещо свързва дългокраката келнерка (Мария Гинкова), месаря (силно гротескно изпълнение на Александър Илинденов) и брокера (Христо Гърбов просто изпълни с трескавата си нервност цялата сцена; публиката посрещна появата му с аплауз!). Това е постигнатата любов - към себе си (поне с малко нарасналото самоуважение), към другите, към живота около тях.

Никола Вандов