Мариграфия в Бургас
"Мариграфия" се случи два пъти тази година в Бургас. Веднъж през лятото в залива Вромос (между Атия и Черноморец) по Южното Черноморие, където бургаската фотографка Галина Ушева беше поканила във вилата си осем български фотографи да участват в това, което тя условно нарече пленер, и още веднъж през декември, в бургаската художествена галерия, помещаваща се в бившата синагога.
През лятото Нели Гаврилова и Иван Григоров (София), Соня Станкова, Николай Лаутлиев, Любомир Жеков и Чавдар Найденов (Пловдив), Антоан Божинов (Плевен) и самата Галя Ушева прекараха една седмица във Вромос, снимайки - нещо, което като форма на колективно творчество бе твърде популярно през 80-те години, когато пленерите се организираха от Българска фотография и местните поделения на ДКМС, ТНТМ и пр. Но да се смята, че Ушевата "Мариграфия" е опит да се възстанови практиката от недалечното минало, е наивно. Ушева - която в голяма степен сама финансира както пленера, така и каталога от изложбата - има съвсем други идеи. "Мариграфия" е един вид хепънинг; възможност за няколко художник-фотографи, които могат и искат да работят в тим, да прекарат известно време заедно и заедно да материализират творческите си виждания."
В основата си "Мариграфия" е експеримент с няколко лица.
Като художествен експеримент "Мариграфия" търси да обедини два взаимно изключващи се аспекта на произведението на изкуството - самата творба като изящен предмет и най-често изпълнения с трудно преодолими вътрешни противоречия процес на създаването й.
Като психологически експеримент "Мариграфия" амалгамира дълбоко личното и само по себе си "в усамотение" усилие, необходимо за създаването на изкуство и работата в група: колективното преживяване и дирене на общи идеи, подходи, вдъхновение.
Като естетически експеримент провеждащият се недалеч от Бургас пленер свързва голям брой помежду си отричащи се направления в съвременната фотография: класическия репортаж, в който най-важното е моментното настроение -- погледа извън кадъра, който говори много повече за душевното състояние, отколкото втренчените в обектива очи - с традиционната аранжирана фотография, в която играта на светлосенки и композицията на форми са водещи.
Ако една творба, изпълнена със средствата на класическата фотография, може да се разглежда като монета, на която винаги се вижда само едната страна, то "Мариграфия" е и идеологически експеримент, чиято цел е да покаже в едно и също време двете загърбили се лица на едно и също цяло: ярката и неповторима индивидуалност на очевидното по бреговете на Черно море и изведената до схематичност типизация на човешкото състояние, за чието проявление мястото и времето са несъществени.
Като театрален експеримент "Мариграфия" е пърформанс, в който по равни порции присъстват хуморът и драмата както на художествено, така и на чисто житейско равнище, и в двата случая посипани с обилно количество морска сол.
Като философски експеримент "Мариграфия" е предизвикателство към позиционалността в изкуството; материален израз на нелоялната конкуренция между идеята за модернизъм, която възприема художествената творба като нещо уникално и неповторимо, и постмодернизма, който ни хваща за ръка и ни отвежда в голяма огледална зала, където единственото, което виждаме, са собствените ни смаляващи се до минус безкрайност отражения.
Като социо-културен експеримент "Мариграфия" е вид мислене в алтернатива на масовата фотографска продукция, в която определящи са несвързани с художественото мислене категории.
Но може би най-важният аспект на "Мариграфия" е нейният исторически експеримент. В момент, когато базираната върху сребро, хартия и химически соли фотография бавно, но сигурно отстъпва позициите си като средство за визуална комуникация на дигиталните медии, "Мариграфия" потвърждава полезния аспект на този преход: доказателство, че чисто комуникативната стойност на фотографското изображение почти се е превърнало в патинирано късче от историята. Но това само е увеличило художествения му потенциал.

Антони Георгиев