Дали животът е прекрасен?
След игралната новела "Ако имате проблем" и документалният филм "Това съм аз и никой друг", обиколил поредица от международни филмови фестивали, младият режисьор Светльо Драганов представи третата си продукция, отново документална, носеща патетичното име "Животът е прекрасен, нали?". Тя бе излъчена премиерно на 30.01.2001 г. в кино БИАД, със съдействието на "София филм" и независимия филмов продуцент cineaste maudit production.
Документалната лента представя изключително тежката съдба на 22-годишния Александър Иванчев. На екрана се редуват минало и настояще, надежди и разочарования. В ретроспекция авторите ни представят живота на Сашо, а междувременно тече неговата подготовка и явяването му на поредния международен конкурс по фризьорство, провеждащ се в София. Огромните усилия, които полага, и голямата му мечта за личностна реализация са съпътствани от преживените ужасно детство и психологически травми, на които е бил подложен и които са го довели до някак измислената реалност, в която живее.
Бащата Владимир Фьодорович (военен) изоставя сина си, който е едва на 12 дни. Майката Юлия Иванчева има още шест деца, за последните три от които се грижи малкият Сашо. В дома им камерата ни разкрива крайна мизерия, невероятно отвратителна обстановка, в която не бихме си представили, че битуват човешки същества. Когато е 14-годишен, възмутени съседи правят постъпки и безпризорните деца (майката работи 24 часа в денонощие!?) са прибрани в Дом за сираци "Пенчо Славейков" (бивш "Ран Босилек"). Едва там Александър започва образованието си и в близкия фризьорски салон се учи на занаята, който го привлича. Днес в нещастното семейство големите дъщери ги няма, един от синовете учи в Духовната семинария в Пловдив, по-малките - мулатчета, ритат топка пред блока и единствен Александър работи и издържа близките си. На всичкото отгоре от няколко години майката има нов мъж, който лежи в разхвърляния креват и повтаря: "Добре, че децата поработват". Въпреки това синовете не се сърдят, не са озлобени. Достатъчно е, че майка им не ги е оставила за осиновяване, не е позволила да бъдат разделени, на каквито случаи са се нагледали в Дома за сираци.
За час и петнайсет минути препълнената зала на кино БИАД съпреживя кошмарния живот на Александър Иванчев. Посмя се на странното му поведение (тип гей), а след това, когато се разбра, че е бил изнасилван, притаи дъх. "Исках да разкажа интересна и поучителна история. Не съм влагал мнение, защото искам хората сами да преценят. Всеки да я преживее по свой начин" - споделя авторът. Филмът е направен с изключително малко средства и в свободното време на кинаджиите. Това доказва, че в България може да се прави прилично кино, макар и с оскъдни финанси.

Светлана Попова