Какво да се прави с центъра за съвременно изкуство Баня Старинна в Пловдив - горе-долу това бе темата на дискусията, организирана от Надежда Кехайова. Първата ми мисъл бе, естествено, че мероприятието е организирано от общината или от друга заинтересована институция. Впоследствие се разбра, че организаторът е журналистка, която не е страна по развихрилия се в локалната преса спор около банята. Тоест случи ми се да присъствам за първи път на така инициирана обществена дискусия и бях много впечатлена.
В основата на спора, превърнал се според заместник-кмета Анастас Бадев в "малка градска трагедия", стоят лични дрязги, според едни, разнообразни апетити към банята, според други, противоречия между Центъра за съвременно изкуство и Държавната художествена галерия, според трети. Усилията на група художници в града (в основата си от известната група "Ръб") водят до създаването на центъра, който в началото на 1997 г. е "прикачен" към галерията. От друга страна, артистичното му управление се осъществява от фондация "Изкуство днес", в която участват и художниците, и общината, и галерията. Както беше отбелязано, от момента, в който мястото е станало видимо и се е превърнало в значим художествен център, са започнали и дискусиите за него, достигнали кулминация през последните месеци. Естествено, ако не беше така, никой не би имал претенции към него.
На дискусията присъстваха представители на фондацията и на общината. Третата страна - държавната галерия - липсваше. Наличните хора отбелязаха тази липса като знаменателна и продължихме нататък. Стана ясно от изказването на Анастас Бадев, че банята е общинска собственост, че навремето са придали центъра към галерията, за да се избягнат сложни процедури и конкурси, че дейността се финансира от фондацията, а общината помага частично за финансирането на Седмицата на съвременното изкуство.
Мислех си, че при новосъздадената ситуация едва ли вече ще могат да се избягнат процедурите и конкурсите. В крайна сметка отделянето на центъра от галерията е назряло, най-малкото поради различните им цели и функции. Държавната галерия е призвана да съхранява и попълва художествената памет на обществото, докато центърът за съвременно изкуство е обърнат към новите тенденции и зараждащите се артистични форми, при това не единствено в сферата на визуалното изкуство.
Основният въпрос, струва ми се, беше как да се организира центърът след това отделяне. Както отбелязах, "топката" е в общината - да намери механизмите, които биха действали оптимално в конкретната ситуация. Една възможност е конкурс за куратор или куратори на центъра (тук г-н Бадев уместно отбеляза, че това може да е фондация) на период около пет години, както и експертен съвет към общината (който да контролира изпълнението на програмата) на "бърз ротационен принцип" от 1-2 години. Друга е художествен съвет "като едно НСРТ" към общината, който да осъществява управлението на центъра. Трета е... и т.н., и т.н.
Стана ясно, че в тази посока върви дейността на фондацията, че тя обсъжда варианти на своите сесии и че всъщност тя е най-добре подготвена на този етап да продължи развитието на центъра.
Ползата от дискусията е трудно да се прецени в момента. При всеки случай съм убедена, че е важно повече хора да мислят заедно.

Диана Попова