Честито!


Голяма докторска приказка
На 31 януари 2001 в залата на "Шипченски проход" 52 нашата авторка Милена Кирова защити дисертация за присъждане на научната степен "Доктор на филологическите науки" на тема "Митологични парадигми в белетристиката на Йордан Йовков". Рецензенти бяха проф. д.ф.н. Богдан Богданов, проф. д.ф.н. Здравко Чолаков и доц. д.ф.н. Валери Стефанов.
Но не това е важното за една приказка. А ето кое.
Значи седим ние - Кольо В.и Марин Б.- някъде по средата в препълнената заличка, в граничната полоса между гласуващите по-възрастни и негласуващите млади, а между нас - "текстът-Дворянова". И сме съсредоточени и тихи, та да не изпуснем някоя капризна извивка на мисълта, на наратива митологичен - колкото Йовков, толкова и Миленин...
И докато слушаме и се дивим - и двамата от "третия" вид - колко знания има на този свят, Боже!, усещаме как и в двама ни се случва половин Ботев (в частта "силно да любим!") При това, Милена, без рев, без насилие... И ето как, гледащи с лека мачистка симпатия на случващото се, на онова зад и под него, на митологичното, "концептуално сговорени" и онемели от възхита, потропвахме на финала благоприлично с копитца (нали, "третите"!)...
Ей такиви ми ти работи ни се случиха в тази Миленина, не Чапекова голяма докторска приказка... Трябва ли да споменем, че формалният резултат от гласуването бе 20:0 (за докторантката), след като е очевидно, че истинският е поне 22:0.
Честито, Милена!

Никола Вандов
Марин Бодаков