1 януари - 31 декември
Щастливите минути. (Поетичното състояние. Записки от 1973 г.)
Така се нарича книгата на Жорж Алда, швейцарски поет, есеист и литературен критик. Тя е преведена на български език от Тодорка Минева, чието име, надявам се, говори достатъчно на изкушените от добрата френскоезична литература. Издадена е от издателство "Сонм", което има амбициозната и прекрасна идея да представя в своите поредици-"библиотеки" значими за днешната ни култура книги. Първото, което изкушава читателя да посегне към нея, е оформлението й - стилно и ненатрапчиво, в меки пастелни цветове. Сред пъстроцветието, което даже пречи да фокусираш поглед върху сергиите с книги, тя може и да ви се изплъзне, но ако я видите - вземете я. Сега, когато вече съм пребродила написаното, си помислих, че синхронът между текста и неговите "охранителки"-корици е също тъй мек и изящен, както и думите, с които Жорж Алда записва ден след ден, в продължение на година, видяното, помисленото, въобразеното, вдъхновяващото и умислящото го. Книгата може да бъде наречена поетически дневник дотолкова, доколкото в нея под формата на по-къси или по-дълги фрагменти, начеващи от 1 януари и свършващи на 31 декември, се разкриват онези вътрешни подтици, онези състояния на душата, които карат писателя да ги отлее в думи. Тази дневникова форма се предхожда от своеобразен есеистичен "пътеводител", който подготвя читателя за възприемането й. Алда всъщност фино и ненатрапливо, но с интелектуална дълбочина и отговорност предлага разбирането си за отношението "преживяно-изказано". Размишлява за чудото на малките и понякога незабележими неща в нашия живот, които, в необяснимостта на вдъхновения миг, виждаме по нов и различен начин. Замисля ни над порива да излеем преживяването си в слово. Обясним - според него - с това, че "казаното е включено в самото преживяване".
Писателят подхожда към света, словото и човека от една, бих казала днес, класически хуманистична позиция, с един едва доловим и непатетичен романтизъм. Думите му предлагат сдържана, но уверена сигурност в способността на Аза да формира света. Да го въплъщава в думи, чрез които да се вглежда в човека и неговата участ. И още една, съвсем не пост-модерна сигурност - че именно поетическото слово, а не обикновеният език, може да предаде "енергията на щастливите минути". Тази разграниченост между поетически и "обикновен" език е същностна за Жорж Алда. Така обяснява и способността на поезията да отрази в себе си не едно субективно човешко Аз или поне не само него. Тя съдържа и гласовете на Другия, прави възможно наличието на човешката общност. Преборва се с времето и тленността. Записките на писателя не се боят да споделят и трагизма, неизменно съдържащ се в акта на писане. "Поетическата участ е гибелна".
Независимо че дневниковите записи се предхождат от датата на фиксирането им, те съвсем свободно могат да бъдат "пренареждани", да се четат в произволността на читателския избор. Това, което ги обединява, е тяхната сдържана мъдрост, ненатрапващата се ерудиция, любопитството към заобикалящото и доверието към читателя. Разнообразява ги самият описван свят - реален или въобразяван. Вниманието спира за кратко на различни неща и места - улични метачи, песъчлив морски бряг, малко кафене, Венеция, Женева, Атина - просто описвайки ги, така както те неизбежно присъстват в живота ни. Всъщност онова, което те предизвикват в съзнанието, е много по-важно. Образите на нещата. Писателят размишлява върху любими книги, върху човешки слабости и страсти, върху смъртта и способността ни да пребиваваме все учудени в света. В тези свои мисловни бродения винаги се среща с непознаваемостта. Актът на писането и актът на живеенето.
Книгата на Жорж Алда е от онези книги, които не просто се започват и завършват. Тя чете и препрочита непрестанно света и човека и може да дари тази си способност на читателя, който ще й се довери. Една книга, която можете да положите на бюрото си или на нощното си шкафче като непрекъснато присъстваща в дните или нощите ви. Да се отпуснете с нея в люлеещия се стол или да потънете в удобната мекота на креслото. И която със сигурност не можете да четете в трамвая.

Катя Атанасова