Сборникът Нова публичност , който обглежда дискусиите в българската културна периодика през 1999 година, е публикуван в рамките на едноименния проект на Фондация "Отворено общество". Грижлив съставител на изданието този път е Албена Хранова.
То е ефект на инициативата на Центъра за изкуства "Сорос" - София, включваща както субсидирането на културната периодика, така и направата на Web-site с оглед увеличаването на публичността и диалогизма на самия проект, издаването (в хартиена и дигитална версия) на ежемесечен бюлетин под същото име, целящ да следи отблизо текущите културни дебати.
Докато бюлетинът все още прояснява своята идеология и целесъобразност в рамките на проекта, то обществените хоризонти на поредния сборник "Нова публичност" са много по-отчетливи.
Изданието убедително доказва, че "периодичният печат за култура все още съществува", че проектът "Нова публичност" действително може да "усили" неговия глас, по думите на Хранова. Особени моменти в съставителското й поведение са подчертаният афинитет към кръглите маси и разговорите, в които се излъчват образите на българските дебати през 1999, както и стриктното спазване на обглежданото поле - само периодичните издания за култура.
Сборникът за 1999 като да е просветителски жест, който цели да експортира гласовете на малките експертни публики на културната периодика в огромната читателска акустика на всекидневната медиа. Прочее, гласове и акустика, които се развиват по едни и същи теми, но с различна леснина и бързина.
Това изненадващо кръстосване на успоредни прави е предполагаемата цел на проекта "Нова публичност", за когото Хранова внушава, че би могъл "да активира изваждането на езика на интелектуалното размишление из неговата тясна и глуха ниша от съмишленици и гилдии; да споделя копнежа му за по-широка социалост".
Сборникът съдържа рубриките "Войната", "Другото и същото", "Науки, изкуства, институции", "Медийният сюжет" и "Милениум 1999", като Хранова е напипала невралгичните тропосвания между различните текстове по дадената тема. Сред отпечатаните в "Нова публичност 1999" общо 50 текста 21 са от "Култура", 8 от сп. "Демократически преглед", 8 от "Литературен вестник". С по един-два текста са представени и "Литературен форум", "Съвременник", "Европа 2001", "Критика и хуманизъм", "Български месечник", "Летература", "P/S", "Български фолклор", "Кино", "Изкуство. Art in Bulgaria" и "Страница".
Сборникът е полезен и своевременен не само защото формално демонстрира как интелектуалният говор може да добие публична критическа маса (събрана в триста гъсто изписани страници), дори когато копнежът по собствената му социалност не е така явен.
А защото с "Нова публичност 1999" местата за общност и другост се нагнетяват, стават с едно повече.

М.Б.