Танцов театър! Това е достатъчно, за да бъде предизвикано любопитството ни. При това моноспектакъл, който се вписа съвсем естествено в Парада на спектакли за един актьор, организиран от НДТ "Сълза и смях".
Гледам най-съвестно и недоумението ми нараства.
"Moving sound pictures project" представлява спектакъл, в който на огромен екран се прожектират ефектни визии, а пред тях едно самотно и съсредоточено в многозначността на жестовете си тяло протяжно бавно раздипля семплото си послание. Момера Здравкова очевидно е пластично можеща, но това само по себе си още не е достатъчно. Източното пиршество на цветове и форми, нирванясващата музика, потискащо плътното усещане за покой и дълбочина на съзерцаването, "конопената" визия - това добре, но оттук нататък би могъл да започне спектакълът поне според моите по-традиционни представи. Защото - непрекъснато се питах! - същото внушение не бих ли получил и без човешката фигура пред екрана. Разбира се, този хомоцентризъм е рецидив на европейското, докато спектакълът очевидно апелира към възприятия изцяло насочени към Изтока. Но дори да е така, все пак трябва да има някакъв разгъващ се във времето смисъл - по-голям от простото отдаване на съзерцанието (музикални композиции, звукови ефекти, мултимедийна визия, декори, рисунки - Виктор Маринов). Такъв, какъвто го видях, той се разлива в ширина - без начало и без край, и може да продължи и 15 минути, и 3 часа. Бих предпочел първото, щом тъй и тъй съм влязъл в салона.

Никола Вандов