Непристойността като съпротива
Въпреки репутацията си на огнен писател, Жорж Батай не е лесен за възприемане. За една сладострастна "История на окото", например - четена с настървение под чаршафите на 17 години - колко много страници, посветени на теоретизирането на еротиката. "Синевата на небето", дори окачествявана като роман, на места си е направо предизвикателство.
Но режисьорът Иван Станев приема гордо това предизвикателство и пиесата, представяна в La rose des vents вероятно би се харесала на стария писател, възпитан в католицизма и обсебен от греха и смъртта. Макабрена музикална комедия, в която мюзикхолните номера се редуват с болезнени речитативи и лукав ексхибиционизъм, това е спектакъл с неоспорима формална красота.
Изхождайки от една основна интрига, която разкрива характерите на няколко сложни героя в Лондон, Барселона или Виена, по времето на надигащия се хитлеризъм, пиесата показва объркани и раздирани от страдание същества, изразяващи чувствата си директно и реалистично, за да могат по-добре да потиснат тревожността си в навечерието на световната буря.
Архивни кадри от онова време, прожектирани равномерно през целия спектакъл, служат за хронологични отправни точки и позволяват на актьорите да сменят костюмите си.
На няколко пъти голотата (показвана с изискана вещина на сцената и напомняща призрачния свят на някои американски майстори на видеото) обяснява защо пиесата е забранена за ненавършили 18 години, но не би могла да шокира зрителите: предмет на пиесата е и правото на сексуална свобода срещу потисничеството и фашизма...

La voix du jeudi, 14 декември 2000
Жан-Мари Гишар