Синевата на небето като ад
Да се транспонира за сцена романът на Жорж Батай изглеждаше подвиг невъзможен. Предизвикателството обаче бе спечелено от българския режисьор Иван Станев.

Апострофиращо произведение

"Синевата на небето" е написан през 1935 г. Както повечето от книгите на Батай, той се намира в плоскостта на противопоставянето на живота със злото, на борбата между живителните сили и смъртта. Той е враснат в пророчески видян исторически контекст: засилване на крайната десница, зараждащ се сталинизъм, нацизъм в експанзия, прелюдии към гражданската война в Испания...
Въпросите, които отношенията между литературата и реалността поставят, изпъкват най-добре в този роман. Станев ги е конкретизирал, изтъквайки непрестанни съпоставки между играта (т. е. естетиката) и присъствието в света (т. е. историята).
Реалното прониква в прeдставлението посредством виртуалния свят на образи от онова време, смесващи Батай (на когото Пиер Дюмайе задава въпроси по време на предаването "Четива за всички") със Сталин, Хитлер, убийството на Долфус, Франко, Жозефина Бекер, Трене, нямо порно кино, ранени от Световната война... Въображаемото се въплътява парадоксално в ефикасното присъствие на актьорите и предметите от декора. Тези наслагвания потапят зрителя в същността, в болезнеността на всяко тревожещо осъзнаване.

Силни образи

Скитанията на Тропман - разказвачът - и на неговите жени водят от Лондон до Франкфурт, през Виена, Париж и Барселона. Техните сблъсъци ги довеждат до границите на мярката, до онези крайности, в които междата между удоволствие и чудовищност, между наслаждение и мъка, между живот и трагедия е заличена.
Постановката е на европейска висота, изиграна на френски, немски, английски и руски. Тя залага на тялото на актьора, който е изправен лице в лице със своята крехкост, голота, равновесие, двойственост, цялостност. Както Батай срива принудите, така тя пресича границите на условностите - по едно постоянно присъстващо корито от сини камъни, между две полета черепи и каски...
Всичко тук е образ. Но не по сюрреалистичния начин, който смесва причудливото с безсъзнателното. Представят ни се по-скоро очевидности, които подобно на сънищата изискват тълкуване. Спектакълът е силен, безмилостен, без компромиси. Немислимо е да излезете невредими.

Le courrier de l'Escaut
14 декември 2000

Мишел Воатюрие