Телевизорът като будилник
България от месеци има вече три национални (хипотетично) телевизии. Хората на Мърдок (bTV) и на "Антена" (Нова телевизия) се втурнаха - макар и не стремглаво - да организират програмата си според общоприетата телевизионна схема, позната тук доскоро от Канал 1, и според сроковете на дадената им от НСРТ лицензия, разбира се. За половин година bTV най-накрая докара до 18-часова програма, а Нова телевизия попромени своята 24-часова. Двете частни медии (в различни времеви пояси) вече не на шега конкурират държавната, която все настоява да е обществена и все не успява, независимо от прокламациите на генералната й директорка Лиляна Попова. Най-драстичният съспенс в надбягването за рейтинг между трите телевизии са сутрешните делнични блокове. Въпреки че сред близките ми хора повечето все още се будят с радио, едва ли съм единствената, която още в просъница включва телевизора. А откакто пък се яви конкуренцията на БНТ, натискането на дистанционното се превръща в истинска ранобудническа забава.

"Сутрешен блок" на Канал 1 започва вече в 6.30, за разлика от едновремешния "Точно в 7". Възстановен по времето на Иван Попйорданов (вж. "Култура", брой 20 от 1998), за близо три години този тричасов информационен пояс се стяга и разтяга, водещите се менят (Венелин Петков и Александър Пелев са вече в bTV), но не и поведенческата им тактика - независимо че са все млади, те изглеждат апатични и сковани (като самата БНТ), повечето пелтечат, дори когато четат вестникарски заглавия, а новините са предимно от последната емисия на "По света и у нас" предната вечер. Схемата на предаването е запазена в традиционния си вид (новини - преглед на печата - репортажи от кореспондентите в страната - клип - времето - спорт - бизнес - разговор в студиото - новини - преглед на печата - клип... - културно-светска информация). Но въпреки че водещите до 8.45 продължават да са младеж и девойка, двойките вече не са постоянни; Катя Сунгарска пък изчезна от екран и така всяка сутрин на вахта застава неизменно лъчезарната Албена Александрова. Българските клипове продължават да се излъчват с родолюбиво постоянство, студиото, макар и все така безлично, е модернизирано с щори, на екрана постоянно са изписани температурите в страната и София, нямаш нужда от часовник, а курсът на долара и пътната обстановка се нижат на клипов фон. На мен лично най-полезна ми се струва последната част на "Сутрешен блок" с информацията за предстоящите културни прояви: чрез разговори в студиото ("сцената" му е по-комфортна от новинарската) или репортажи. Съзнавам мъченичествата и рисковете на ранното ставане (на водещата и събеседниците й), но едва ли то е причина за безпринципния, донякъде случаен подбор на гостите, претенцията за многознайство на водещата или досадните грешки (на живо или на запис), най-често свързани с имена и заглавия. Решиш ли да реагираш тутакси по телефона като съвестен професионалист, най-много да се докопаш до някой асистент-режисьор на предаването, който на свой ред изобщо не е в час.
И в bTV липсва директна връзка с водещите на сутрешния блок "Тази сутрин"; той започва с половин час по-късно и свършва половин час по-рано. Като алтернатива на младежката скованост по БНТ, тук залагат на младежката разкрепостеност. Донякъде успяват. Искра Ангелова (актриса) и Огнян Бояджиев (ексрадиоводещ) влизат бодро в студиото (а накрая излизат още по-бодро), опитват се да създадат уют с шеги и портокали, но все още синхронът помежду им не е натаманен - момчето е много по-симпатично и обиграно; тя кокетничи, но така и не съумява да скрие назидателните интонации в стремежа си да доминира в двойката и над събеседниците. Структурата на предаването е стандартна, но, за разлика от другите две телевизии, тук новините изглеждат по-пресни и ги чете строг момък (Петър Томов), за времето ни информира млад мъж с брокерско излъчване (Иво Андреев) в компанията на трогателното куче Моцарт, за пътната обстановка - униформен полицай с добряшки вид (майор Костов), за бизнесновините - миловидна девойка (Ирина Алексиева, екс-"Дарик"), а за днешния печат - разни красавици (доскоро това правеха водещите с маркери в ръка). Изобщо в bTV още от сутринта разчитат не само на младостта, а и на интелигентността на водещите (с едно изключение, за което ще стане дума по-нататък). И е наистина разбуждащо да следиш атмосферата в студиото, независимо дали са реплики между Искра и Оги или разговор с някой гост. И още - самата арена на "Тази сутрин" е луксозна (има си хас!), решена в игрива гама и аранжирана с куп аксесоари тип "Леонардо".
Будещият блок на Нова телевизия "Здравей, България!" (7.00 - 10.00) бе доста рекламиран още преди да излезе на екран (както всяко предаване на телевизията впрочем). Той е категорично персонифициран чрез тоталното присъствие на Милен Цветков (в шапката на предаването дори е изписано името му). Доскоро, неясно защо, до него седеше блондинка, която или мълчеше, или се обаждаше неадекватно, но взе, че изчезна - очевидно в частната медиа нещата се наблюдават и се решават в крачка. И в сутрешния блок на Нова телевизия новините са предимно от снощния видеообмен, но са поне по-атрактивни и разнообразни от тези на БНТ - от земетресението в Индия до ареста на рапъра Пъф Деди, известен повече като приятел на Дженифър Лопес. Както и в "Сутрешен блок", прегледът на печата е в ръцете на самия Милен Цветков. Кален в новинарската школа на БНТ и преодолял изкусителното за всеки водещ препятствие "Екип 4", той излъчва самочувствие, което на моменти избива я във високомерие, я във фамилиарничене, я в дебелащина. За разлика от другите две телевизии, блокът "Здравей, България!" е концепиран не само като будилник за зрителите, а и като диалог в ефир. Всеки ден се чудя и мая на неизтощимата енергия на уж все бедните хора да плащат по 12 импулса в минута, за да се изкажат рано-рано по всякакви проблеми преди и заедно с гостите в студиото - от политически и социални теми до откровени обвинения или хвалби към властта, опозицията, водещия и неговите събеседници. А докато слушаме ранобудните граждански гласове, на екрана в едър план е Милен Цветков - независимо дали се усмихва или ругае зрителя, поведението му е ехидно и менторско. Въпреки че ми е по-забавно да следя водещите на "Тази сутрин", не мога да не отбележа, че Милен Цветков удържа по-здраво от тях разговорите в студиото. Съмнителната му подготовка по темите на предаването обичайно го принуждава да бяга встрани от тях, криейки се зад това какво си приказвал с този приятел снощи, какво мислел онзи приятел завчера и т.н.
След като са ни (или не са ни) събудили, в следващия времеви пояс трите национални (хипотетично) телевизии продължават състезанието за рейтинг на различни писти: Канал 1 пълни програмни дупки с научно-популярен или анимационен филм, bTV следва канона на форматната семейна телевизия с "Фокс кидс блок" и токшоу за домакини "Искрено и лично", следвано от "Пепеляшка - приказки от днес" с Нели Топалова, почти същата е и стратегията на Нова телевизия с "На кафе..." до 13.00 часа.
"Искрено и лично" се анонсира като женско токшоу. Конструирано е като разговор на водещата (Миглена Ангелова) със специално поканени събеседници в студио пред възторжено-пасивна публика по разни семейни проблеми - любовта, изневярата, възпитанието на децата, осиновяването и т.н. Независимо дали са бизнесдами, журналистки или актриси, дали са придружавани от съпрузите и децата си, или не са, присъстващите споделят "искрено и лично" своя опит по назначената тема, а техен контрапункт (би трябвало да) е жена зад маска с деформиран глас ("госпожа Инкогнито"), която се притеснява да извади на показ съкровените си недоволства. Вероятно българската домакиня би имала някаква емоционална полза от подобно предаване, ако водещата му не беше така безлична, безпомощна и сантиментална; въпросите й са по-демодирани дори от тоалетите й; писмата в ръцете й - по-сълзливо-трогателни от сапунена опера, а разговорите не успяват да надхвърлят махленския патос. На всичкото отгоре е на запис. Пред драматичните глупости на Миглена Ангелова нелепиците на "Изборът" със Снежана Атанасова по Канал 1 (скоро не съм го мяркала) изглеждат професионални откровения. Несъмнено "Искрено и лично" е дъното в българската продукция на bTV. Не мога да си обясня как тази абсолютно непозната и неугледна жена е попаднала в телевизията на Мърдок, където, ако съдим по програмните амбиции, поверяват предавания или на популярни, или на свежи лица. От друга страна пък "Искрено и лично" получава зрителски писма (ако не са фалшификация), а комерсиалната телевизия се интересува от рейтинга повече, отколкото от качеството на дадено предаване. Пък и телевизионната аудитория по това време на деня явно е кръвожадна за интерпретации на всякакви житейски катаклизми като репетиция за поредната доза латиноновела.
Но преди латиноновелата, ако остане с bTV, дамската аудитория има още едно премеждие - "Пепеляшка - приказки от днес", наречена още "Една продукция на Нели Топалова". То има съществено предимство пред "Искрено и лично" - търпимо кратко е. Известна повече като конферансие или глас от дублажа, актрисата дава воля на мечтите си за разни роли - превъплъщава се в Пепеляшки от всякакъв тип. След това интервюира някого за баня, кухня или цветя - и толкова. Смисълът на това предаване е абсолютна енигма, както впрочем и посланието му - обяснявам си го като българско програмно алиби за пред НСРТ.
"На кафе..." по Нова телевизия върви цели три часа. Магазинното предаване с водеща Гала е като балсам за домакинята, жаждаща последната серия на "Росалинда": гимнастика, кухня, астропрогноза, мода, звездни гости, техни изпълнения... Докарано най-често като бардама, понякога дегизирано екзотично (като японка например на 30 януари т.г.), бившето момиче на "Невада" демонстрира такава неуморима словоохотливост, на които би могла да завиди дори Албена Александрова. В луксозно-кичов интериор Гала клюкарства с кого ли не, а и с аудиторията си общува. В различните дни от седмицата нейните дежурни "репери" се сменят - днес може да се обадите на психотерапевтката Мадлен Алгафари, утре - на лекар, вдругиден - за ръкоделие... Неизменни са кулинарката Варвара и астроложката Дона. Само мярването на новобогаташкия фасон на Гала предупреждава за стила на предаването - съмнителен от естетическа гледна точка, и, парадоксално, ала точно заради това - комуникативен. Феноменът е налице - на предаването не отказват и интересни хора, които го легитимират дори пред най-върлия враг на словесната чалга. Самата Гала смайва със слугинска енергия, а Нова телевизия - с евтина хитрост (пълни с предаването програмни дупки нощем).
Събуждането през уикенда е по-мързеливо - в събота от 8.00 Канал 1 все още удържа някаква гледаемост на умореното "Добро утро", а веднага след него по bTV от 10.30 започват пеещите шивашко-фризьорски "Огледала". Не ме влече предлаганото от Александър Авджиев, но то с цялата си демодирана монотонност е направо атракция пред магазинното предаване на частната телевизия, замислено иначе като алтернатива на скуката.
Затова пък неделната утрин няма как да мине без "Чай" по Канал 1. Националната медиа е без конкурент по това време и Драгомир Драганов е безцеремонният хегемон на малкия екран. Лошото е обаче, че той сам се изживява като такъв. Преди година предаването му тръгна като свежо разбутване на достолепната униформираност в БНТ с непрестореност, любопитни рубрики, възкресяване на едновремешни кумири (най-вече на Драганов) и т.н.
Постепенно обаче, с вдигането на рейтинга на "Чай", качествата му се изродиха в недостатъци - миналогодишната симпатичност вече е преднамерено кокетство; социалният патос - сиромахомилство; толерантността - розово самолюбуване. А досадният фетишизъм на Драганов е достатъчен, за да те отърве от компанията на телевизора.
Макар и за малко.

Геновева Димитрова

To be continued за следващите времеви и смислови пояси
Из предиобедната програма на
БНТ, bTV и
Нова телевизия