Веско Ешкенази
в конфигурацията Соларе


Най-новият компактдиск на българския концертмайстор на Кралския оркестър "Концертгебау" Веско Ешкенази (Пантелеев) свидетелства за разностранния тип артистични изяви на 30-годишния музикант. Неотдавна той бе в България за първи път от няколко години - заплахата да бъде прибран в казармата го принуди да свири и работи в Холандия, без да може да покаже на своите почитатели тук, в България, докъде е стигнал с артистичното си можене. Впрочем именно вдигането на "военното ембарго" докара тук и другия от българските "вундеркиндер" - Васко Василев, концертмайстор пък на Лондонската кралска опера "Ковънт гардън". Момчетата не са забравили софийските концертни зали и заявиха желанието си отново да свирят в тях. И докато Василев все пак показа новите си стилистични щения с музикантите от състава "Лауреат", то Веско Ешкенази тепърва ще стори това - някъде през пролетта. Но записите, които е направил, "проговориха" - най-напред в предаването "Неделен следобед" с водеща Юлиана Алексиева по програма "Христо Ботев" на БНР. Малко по-късно се получи и камерният компактдиск на Ешкенази, който от 1994 година води струнното трио "Соларе".
Музика от Шуберт и Бетховен - триа, които аристократите-любители на камерната музика познават най-малко от записите на великолепните руснаци Каган, Башмет и Гутман, на легендите от трио Грюмийо, а музикантите от ансамбъл "Арчибудели", както и Виенското струнно трио също са се подписали под звуковите регистрации на творбите, предизвикали интереса на младите музиканти от "Соларе" и холандската фирма "Отаво".
Този компактдиск се слуша с удоволствие. Не само заради хубавата музика, която създава емоционален комфорт на търсеното уединение. Но и заради своеобразното тълкуване на феномена камерно музициране от Ешкенази, Кармели и Томкинс. Изглежда така, като че ли тримата в момент на отдих са решили да си посвирят - ей така, за удоволствие. Всичко звучи леко, естествено и някак без усилие. Усеща се, че тази музика им доставя много голямо удоволствие и че изобщо не са подгонени от амбицията да се превърнат в новите законодатели по отношение интерпретацията на творбите, които са подбрали. Всичко е спонтанно, непринудено; много ми е приятно да добавя, че висококачествената лирична природа на Ешкенази и неговият много красив тон някак доминират, просто поради спецификата и характера на произведенията. И музиката на Шуберт, и ранната композиция на Бетховен като че ли си подават ръка в много доброто познаване на камериста Хайдн и същевременно изявяват особеностите на творческите си натури - Шуберт по посока на песенното, Бетховен в динамиката и мащабността на формата, все още повече лиричен, отколкото драматичен. Слушах този запис и с мисълта, че има едно младо поколение, което сега тръгва да казва своята дума в музиката по начин, твърде различен от много свои предшественици. Музицирането се превръща действително повече в игра на духа, отколкото в шашваща слуха виртуозност и супертехничност - някакъв поствиртуозен подход, който, разбира се, ни най-малко не изключва техническото съвършенство, а просто променя местата на акцентите в изпълнението. Красотата на звука надделява над пасажната изрядност (тук някъде това се чува), но колко по-хуманизирано и близко звучи подобно схващане за изпълнението на музиката от миналото.
Изпълнение, като че ли записано сякаш като на живо или най-много с още един-два дубъла. Сякаш ансамбълът желае да се приюти в гостоприемния малък салон с хубава акустика и да зарадва приятели, които ще съпреживяват момента в една желана и обща духовна близост.

Екатерина Дочева

















Вградени
ноти


Solare String Trio
Vesko Eschenazy, violin, Zvi Carmelli, viola, Tanya Tomkins, violoncello

Schubert - Trio's D581 & D471
Beethoven - Trio op. 8 (Serenade)
1999 Ottavo Recordings,
The Hague,
The Netherlands