Седем тези
за полската литература
Ах, тези поляци! Колко често в историята именно те са имали грижи и неприятности или пък сами са си ги създавали. Именно те повече от другите показно привличат вниманието към себе си, най-често с кавалерийската си фантазия и гражданското си неподчинение. Яростни Хамлетовци и меланхолични Дон Кихотовци на истината и свободата, привърженици и странстващи рицари на въображението, на liberum veto1 и на най-различни въстания, професионални опозиционери, необятни и загадъчни. Привързани към земята си - glebae adscripti2 - римски пилигрими и жадни за знание, неуморни скиталци в усвояването му, спиращи за кратко в Париж и Флоренция, намиращи убежище в Швейцария и в Съединените щати. Последни трубадури на Европа и първи борци "за вашата и нашата свобода", без да обръщат внимание на раните, на живота и на смъртта.
Обикновени стереотипи? Ако е така, самите ние сме си виновни, че се задоволяваме с тях. Бихме могли да бъдем по-добре информирани, бихме могли повече да знаем, по-добре да ги познаваме. Та нали поляците живеят на една крачка от нас, прозорците и вратите им са широко отворени, те са общителни и открити, не се изолират. Тогава може би ние се изолираме? Повече ни интересуват проблемите на глобализма, величието, мощта, благосъстоянието? А може би онова, което е далечно и екзотично? Близките неща са ни далечни. И това си отмъщава. Достатъчно е да погледнем нашите погрешни исторически оценки за Източна Европа дори до наши дни. Актуален пример: Балканите. Полша непрекъснато е ставала жертва на погрешни оценки. Последният Международен панаир на книгата във Франкфурт в най-подходящия от подходящите моменти ни представи "почетния гост" - Полша. Там можеше във внушително количество да се види и прочете, чедо на какъв дух са поляците. Това несъмнено е европейски дух - в своето оригинално полско издание. Не са много немските издатели, които да не са забелязали, оценили или открили тази истина в книгите. Само че повечето от тези книги по-скоро служат за учение, отколкото за удоволствие. Те не са някакво леко и "развлекателно" четиво, защото твърде малко "развлекателна" е била и полската история. Тя по-скоро е настройвала за размисъл, отваряла е пространство за дълбоки разсъждения, изисквала е истинност. Хиляди са преведените и издадени след 1945 г. в Германия полски книги. Тук има всичко - за всякакви вкусове и потребности - липсва само широк интерес сред читателската публика. Рецепцията е забележителна, но се ограничава все пак само до малък брой автори и до твърде малко читатели. "Четиво за посветени".
Ах, тези поляци. Защо заобикаляме отдалеч техните книги, тяхното изкуство, тяхната култура? Щом като нашето разбиране за европейския хоризонт непрекъснато се оказва прекалено тясно, може би това се дължи на нашите изисквания, на нашето "качество на живот"? И ще тежи на нашата съвест? Защо да е необходимо да четем именно полски книги, щом като има толкова други? Ами затова, че те ни казват нещо, което няма да научим от никакви други книги и изобщо от никъде другаде. Нещо, което липсва на нашето знание (опит, изводи, усещане). Нещо, което ще разшири нашите "европейски хоризонти".
Ценностите на полската литература могат да бъдат представени накратко в седем тези:
1. В Полша истинският живот има свои задължения спрямо литературата, а животът в литературата - спрямо истинския живот. Не навсякъде е така. Това е характерен белег на чистата национална литература, симптом, който информира, че тя изобщо съществува. В подобна литература читателят и писателят представляват общност. Това е най-същественият критерий. Националните литератури - а поляците имат такава - не са неангажирани литератури.
2. Главното, което прави най-силно впечатление в полската духовност, е интензивната близост, силното проникване и взаимодействието на елементите на Изтока и Запада.
3. Полските стихове, романи, разкази, драми и сатири показват удивително разнообразно съжителство на конфликти. Те не могат да бъдат разгледани от една гледна точка, нито пък описани чрез един-единствен "изъм". На съществуващия "отгоре" стремеж към единство се противопоставя вроденото съпротивление "отдолу", преди всичко от страна на самите творци. Благодатта и проклятието на това съпротивление не позволяват на талантите да почиват върху своите лаври, но и не им позволяват да изчезнат.
4. Полската литература е литература на удивително силни индивидуалности. Като читатели трябва да свикнем с това, че другите народи, се различават от нас и освен това пишат по различен начин. Поляците се смеят иначе и не на същите места, където ние, тъгата им също е различна. Можем да научим за това и да го изпитаме - когато четем. В това се изразява смисълът на световната литература. (Би трябвало да се отучим да търсим у другите само и единствено самите себе си.)
5. Характерна за полската литература е нейната жизненост и ефективност. Именно писателите - и публикуваното от тях в Полша - по-рано и по-ефективно отколкото където и да било другаде при подобни условия помогнаха да се извърши прелом в интелектуалната и политическата независимост.
6. Полската литература в по-голямата си част се състои от шедьоври на конспирацията, от шедьоври на политическата метафора. Поради това тя не е много лесна за четене от непосветени. Самите поляци мигновено долавят посланието на този "тайнопис".
7. Полската литература се отличава с интензивност на истината. Това е една от определящите й ценности.

Поляците са здраво закотвени в историята и в културната традиция. Много говорят и биографиите на писателите. Пълното съвпадане между това, за което пишат, и това, как е протичал животът им, засилва достоверността на техния изказ. Януш Корчак, педагогът, който със своите невръстни възпитаници отива в газовата камера, макар и да са му предложени живот и свобода. Тадеуш Боровски, който преживя ада на Освиенцим, но не издържа мнимата свобода на студената война и през 1951 г. намира спасение в самоубийството. Те доказаха - включително и със средствата на иронията и гротеската - че се отнасят сериозно към своето писане, с поемането на последиците от него. Историята като опорна точка, Европа като пътеуказател, истинността като критерий - именно такива, възможно най-кратко формулирани, са основните ценности на тази литература.
Въпреки всички неуспехи, Европа си остава за поляците родина. Дори ако живеят в Бъркли (като Чеслав Милош, лауреатът на Нобеловата награда за литература за 1980 г.) или в Париж (като Адам Загаевски, удостоен през 2000 г. с две немски литературни награди). Когато настъпват тежки моменти, от меланхолията и апатията ги предпазва тяхното чувство за хумор. Като Станислав Йежи Лец, твореца на епохалните "Невчесани мисли".
Много полски автори, майстори на езика, са били пионери, проправящи пътя на нови течения в европейската литература. Болеслав Лешмян с магическия свят на своите приказки се изкачи на върха на европейския символизъм; Юлиан Пшибош с необикновено упорство трайно революционизира езика на авангардистите; Витолд Гомбрович се впусна в бравурни набези срещу традицията на глупостта и срещу духовната пустота на епохата; Тадеуш Ружевич след 1945 г. смаза сложната архитектура на тогавашния стих и театър; Станислав Лем подари на световната литература невероятно богатата в жанрово отношение библиотека на научната фантастика. Умерено модерната поезия на Збигнев Херберт ни накара да се срамуваме, когато трябваше да ни напомня, че нашите корени са във философията и митологията на древните гърци и римляни и в християнската традиция. Тоест в Европа... Почетният списък може да бъде продължаван дълго. Ако става въпрос за това, какво е постигнала и какво е извършила полската литература на XX век, тя има какво да покаже на света.

Жеч о кшьоншках, 8 ноември 2000

Карл Дедециус
От полски Благовеста Лингорска


Проф. Карл Дедециус (1921) през 1979 основава Немския полски институт в Дармщат, чийто директор е до 1998. От 1959 публикува преводи на полска литература. Превежда преди всичко лирика и афористика. Издал е около 200 книги, свързани с полската литература, включително 50 тома в библиофилската "Библиотека на полската литература" в издателство "Suhrkamp". Лауреат на Наградата за мир на немските книгоиздатели (1990). Член на Немската академия за език и поезия в Дармщат и на Баварската академия за изящни изкуства в Мюнхен. Почетен доктор на университетите в Кьолн, Лодз, Торун, Люблин и Краков.









1 Съществуващо в Полша през XVII-XVIII в. право за прекъсване работата на Сейма от един-единствен народен представител с възгласа "не позволявам" или "протестира се"; премахнато чрез Конституцията от 3 май 1791 г. (лат.).

2 Букв. приписан към земята; закрепостен (лат.).