Удоволствието от четенето
- Ще покажем ли най-доброто от областта на полската литература на Панаира на книгата във Франкфурт, където сме почетни гости?
- В известен смисъл да, но ще задам въпроса: за това ли става дума? Полското представяне край бреговете на Майн е, така да се каже, pars pro toto. Това не е олимпиада, където отиват предимно шампионите от отделните държави и ние пресмятаме, че примерно 30% от нашия екип имат шансове за медал. Разбира се, полският екип във Франкфурт ще има своите олимпийски шампиони; щастливи сме, че там ще дойдат най-добрите полски писатели и поети начело с Вислава Шимборска и Чеслав Милош. Ние обаче не създаваме нов Олимп, нито нова йерархия, не се опитваме да измерваме ценностите. Не бива да забравяме, че Панаирът във Франкфурт е комерсиално мероприятие. Ако искаме да постигнем успех, трябва да вземем под внимание именно комерсиалния аспект, трябва да реагираме на нуждите на читателите и издателите в чужбина, съобразявайки се най-вече с интересите на немската страна.
- Какво означава това на практика?
- Сигурно ще се съгласите, че най-добрият, най-стойностният елемент на полската литература е поезията. Ето, да речем, бихме могли да тръгнем напред към Франкфурт с "Пан Тадеуш", с Мицкевич, като организираме срещи и дискусии на много високо ниво. Но подобна оферта не би стигнала до публиката. Във Франкфурт Полша трябва да излезе с широк спектър от заглавия, в който да има място както за криминалния роман, за романите с нравствена тематика, за нещо леко, така и за научната литература, за есетата и, разбира се, за поезията.
- Но винаги трябва да се направи някакъв избор.
- И то труден, тъй като от 500 автори трябваше да изберем около 50. Естествено, задаваха ми въпроса: защо този писател, а не друг? Най-важният, но не единствен критерий, беше дали писателят има книга, издадена в превод на немски.
- На немскоезичния книжен пазар понастоящем има над 100 полски заглавия. Част от тях са преведени на немски благодарение на средства, отпуснати от Полския литературен фонд. Каква е точната сума?
- Най-напред ще напомня, че през месец юни за съжаление трябваше да обявим, че този фонд е изчерпан и няма повече пари. Разбира се, вътрешният процес на оценка на вече готовите предложения продължаваше. Дори в момента последната им серия - 6 заглавия, се намира в Министерството на културата и националното наследство. Може да се каже, че около 90 заглавия получиха допълнително финансиране от Полския литературен фонд, в това число 25 заглавия, преведени на немски, а останалите - на други езици. Междувременно министерството информира, че дейността на фонда ще продължи през следващата година в рамките на функционирането на Института "Адам Мицкевич". Този факт много ме радва и се надявам, че именно на Панаира на книгата във Франкфурт ще обявим официално реда, по който издателите ще могат да кандидатстват за допълнително финансиране. Ще се възползвам от случая, за да коментирам или по-скоро да опровергая думите на Марцел Райх-Раницки, който в интервю за "Газета Виборча" каза, че през тази година броят на полските автори, преведени на немски, е толкова голям, тъй като са получили подкрепа от страна на полската държава под формата на пари от Полския литературен фонд. Истината е друга: можем да посочим само 25 подобни примера от общо 120, тъй като това е действителният брой на полските заглавия, преведени на немски и намиращи се днес в тамошните книжарници.
- Споменахте името на "папата" на немската литературна критика. Не смятате ли, че надценяваме и демонизираме неговото значение, още повече, че той със сигурност не е специалист по полска литература, особено съвременна?
- Напълно съм съгласен с вас. Самият Райх-Раницки признава, че познава твърде повърхностно полската литература. Малко е смешно, че полските медии го превръщат в мит като човек, комуто е позволено да хвали или порицава полската литература. Това обаче не е неговото амплоа. Той прави чудесна програма за книгите и преди всичко за немските книги*.
- Каква е аурата около полската литература в Германия?
- До 1989 полският писател имаше допълнителни, извънлитературни задачи. Той трябваше, нека го наречем така, да представлява народа пред властта. Писателят в Полша, де факто, изпълнява такава функция още от времето на Мицкевич, нали? За някои автори това би могло да бъде въпрос на чест и удоволствие, но за други - не е. Този факт оказваше влияние върху възприемането и интерпретирането на литературата. През 80-те сред заглавията, които се разпространяваха нелегално, имаше и такива, които получаваха положителни оценки само защото се издаваха извън цензурата. В противен случай малцина биха им обърнали внимание. Днес господстват съвсем други критерии, различна е донякъде и йерархията в полската литература. Това стана факт през 90-те, когато настъпи известна смяна на поколенията.
- В Полша младият писател е на 40 години.
- Но се появиха нови, неизвестни по-рано имена: Марек Бенчик, Адам Видеман, Пьотр Шемьон. Промяната в политическата конфигурация също така е причина за много неща днес да се пише по съвсем друг начин отколкото преди години. Представянето ни във Франкфурт даде възможност да осъзнаем промените, които настъпиха в полската литература през последното десетилетие.
- Кои са най-важните от представените автори, кои книги ще се показват в "едър план"?
- Можем да си го представим образно под формата на кръст. По неговата вертикала са онези, които са най-ценени в Германия и действително представят най-доброто от своя жанр: Вислава Шимборска и Чеслав Милош, Хана Крал и Ришард Капушчински, Тадеуш Ружевич и Славомир Мрожек.
- А по хоризонталата на кръста?
- Това е онази група писатели, които правят първите си стъпки на немския пазар. Антони Либера и Марек Бенчик със своите първи книги, издадени на немски; Ана Болецка и Анджей Сташюк, които имат вече две книги в Германия, т. е. шанс за по-осезаемо присъствие в съзнанието на читателите; Олга Токарчук, Магдалена Тули, Витолд Хорват и редица други автори.
- Панаирът, както вече споменахте, е комерсиално мероприятие. Днес не можем да мислим за успех на полските книги в света без успешно лобиране. Дали например на авторските срещи на нашите писатели във Франкфурт ще участват като модератори известни немски критици и журналисти?
- Естествено. Понятието лобиране, за което питате, всъщност е с много широк обхват. В крайна сметка с лобиране се занимават и издатели, и специализирани институции като тези, които ангажирахме. Имам предвид упълномощения от министъра на културата по въпросите на Програма Copyright(c)Poland, самото министерство и "Културната фондация" в Лайпциг, която между другото редовно информира пресата и другите медии за полската литература. Що се отнася до нашата Литературна група "полша2000", то ние отдавна подготвихме каталози, както и брошури, посветени на отделни писатели и радващи се на голяма популярност в Германия. Съвсем наскоро издадохме и най-кратките разработки - т. нар. авторски визитки, които се изпращат в книжарниците, радиото, телевизията и съдържат информация за писателя: какво е написал, в кои страни е преведен и т. н. Ще напомня също така, че в момента тече - и ще продължи до декември - внушителна програма, представяща полската литература в провинция Северен Рейн-Вестфалия. За полските автори се шуми и на други места. Когато трябваше да се свържа с Ана Болецка, звънях във Виена, а с Анджей Сташюк - в Кьолн. През този подготвителен период някои полски писатели постоянно пътуват из Германия и имат среща след среща.
- И се възползват от възможността да разберат какво представлява и трябва да представлява промоцията. В Полша досега това беше може би най-занемарената част от производствения процес, чийто заключителен резултат е книгата. Малцина писатели знаеха как да подходят към него.
- Проблемът тук е кой се занимава с авторските права. Полските издатели по принцип откупуват правата за издаване на вътрешния пазар, като по-нататъшната съдба на книгата не ги интересува.
- Не всички. Издателство "W. A. B" например представлява по един чудесен начин авторите си извън страната.
- Да, също така "Знак" и още няколко издателства, но като цяло нещата не стоят много добре в това отношение. В Съединените щати например авторите се представляват от литературни агенти. А кой в Полша притежава авторски права за чуждестранните пазари? Самите автори, които са най-малко подготвени да се занимават с подобна дейност, да рекламират сами себе си, да търсят контакти и издатели. Надявам се, че благодарение на франкфуртската програма осъзнаването на необходимостта от регулиране на тези много важни дейности добива все по-широко разпространение. Днес сериозният издател трябва да се замисли дали не би си струвало да откупи правата и за неполските пазари и да представлява писателите си в чужбина.
- Но за това е необходимо да имаш бестселъри.
- Във всеки случай трябва да разполагаш с добри книги, но също така трябва да имаш представа как функционира книжният бизнес. В същото време голям брой полски автори нямат представител, който да се погрижи за присъствието на техните книги в чужбина. Полските културни институти не могат да правят това. Те вършат чудесна, важна дейност, но тя се отнася до културата като цяло, а не само до литературата, ето защо те не са в състояние да се занимават професионално с интересите на писателите. А това е важно и именно затова в статута на Института "Адам Мицкевич" се говори за активното участие на държавата при промоцията на полските автори и техните книги. Смятам, че това също е успех на програмата Copyright(c)Poland, тъй като по време на подготовката за Панаира във Франкфурт проблемът за авторските права се разбра по-добре в литературните среди и се предприеха действия в тази насока. Не бива също така да се забравя, че Полският литературен фонд възникна във връзка с франкфуртската програма. Това именно са най-големите й постижения, защото Панаирът след няколко дни свършва, а онова, което засяга промоцията на полската литература, ще остане.
- Какво ще стане с Литературната група "Вила Деций" след Панаира?
- "Вила Деций" още преди Панаира имаше свои литературни програми, само че, естествено, по-скромни. Да вземем например активното й присъствие в програмата "Триалог", в която участват Фрайбург, Нант и Краков. От 1994 организираме дискусии и срещи, посветени на полската литература. Тогава Ана Болецка, Изабела Филипак, Мануела Гретковска, Олга Токарчук, Анджей Сташюк бяха сравнително малко известни. После те си извоюваха трайно присъствие в Полша, а след това към тях започнаха да проявяват интерес и в други страни - на първо място в Германия, разбира се, но също така и в Словакия, Украйна, Унгария, Естония.
- Не винаги си даваме сметка, че превеждането на една книга на немски език означава тя да присъства не само на германския пазар.
- Имате право, понякога самият аз допускам тази грешка, като говоря за немския книжен пазар. Естествено, имам предвид немскоезичния пазар, т. е. Австрия, Швейцария и дори част от Белгия и Люксембург. Анджей Шчипьорски например си спечели позиции в Германия посредством швейцарското издателство "Диоген".
- Д-р Лемп, доколко е важно да се пишат книги за определен кръг читатели? Навремето упрекваха Анджей Шчипьорски, че пише така, че да се хареса на немците. Изглежда, че по неговите стъпки върви и Олга Токарчук.
- Анджей Шчипьорски действително имаше много привърженици в Германия. Какво ще стане с Олга Токарчук, тепърва ще видим. Лично аз не смятам, че тя пише съобразявайки се с немския читател. В крайна сметка най-важното е как пише някой, дали написаното е разбираемо, интересно и привлекателно. От голямо значение е самото удоволствие от четенето; то е решаващо за тиража. Съвсем друг въпрос е реакцията на критиката. В Германия, както и в Полша, често се сблъскваме със ситуацията, че дори най-добрите рецензии не могат да увеличат търсенето на определено заглавие. Затова пък съществува едно явление, което има връзка с романите на Олга Токарчук, а именно регионализмът в литературата. Това завръщане към малките литературни отечества има важно значение.
- И се проявява в Heimatliteratur?
- Не само. Ще се позова на чудесните примери с книгите на Стефан Хвин и Павел Хюле. "Ханеман" на Хвин, издадена между другото в Германия под друго заглавие - "Смърт в Гданск", си намери читатели по други причини. Германците, естествено, се интересуват от полско-немските проблеми и нищо чудно, че издателят акцентира именно върху тях, тъй като те допринасят за продажбата на книгата.
- Навсякъде по света хората с удоволствие четат добрите криминалета, трилъри, любовни романи. В Полша няма значими представители на тези популярни литературни жанрове, но имаме писателка, чийто успех - именно в Германия - е осезаем, докато в Полша не му се отдава необходимото значение. Говоря, естествено, за Мария Нуровска. Тя действително ли отказа да участва в програмата Copyright(c)Poland?
- Лично аз много ще съжалявам, ако се потвърди новината, че Мария Нуровска няма да участва във франкфуртските мероприятия. Тя е много популярна в Германия, издала е там 11 книги. Положението й в Полша е сложно поради отношението на критиката към нея. Критиката продължава да поддържа рязкото разделение между т. нар. висока и популярната литература; едно, според мен, ненужно разделение, което не отчита, че книгата е не само формиращ културата факт, но съща така и вид стока.
- Имате ли ваши фаворити сред полските писатели, които ще заминат за Франкфурт? На какви книги залагате?
- Когато съставях програмата за Франкфурт, от самото начало се опитвах да нямам никакви фаворити. Оценките ми за литературата са моя лична работа и не трябва да влияят върху избора на едни или други заглавия за превод и представяне. Както знаете, нашата Литературна група функционира по-скоро като организационно и редакционно ядро, което, естествено, през последните 2 - 3 години поддържаше тясно сътрудничество с критици, издатели и преводачи. Но тъй като самият аз съм преводач, мога да кажа, че много ми хареса книгата "Други удоволствия" на Йежи Пилх, която преведох на немски, а още повече ми хареса, че на авторската му среща във Виена за пръв път трябваше да прекъсна четенето, тъй като публиката изпопада от смях, което можеше да има непредвидими последствия. Но шегата настрана: това беше много приятен знак, свидетелстващ, че полската литература престава да бъде херметична и достига до по-голям кръг читатели, които я търсят заради самото удоволствие от четенето. Това е многообещаващ факт, тъй като ние държим не само на читателите, които питат в книжарниците за нови книги от Ришард Капушчински или Мария Нуровска, но и на онези, които тепърва ще се запознаят с полската литература, например от илюстрованото списание "Mixtour", което понастоящем се предлага в немските влакове и в което са поместени интервюта с полски писатели и рекламна информация за книгите им.
- Позицията на литературата на дадена страна днес се определя в еднаква степен от ентусиазираните рецензии на известни критици и от мястото й в списъка на бестселърите. В Германия в тези списъци присъстват книгите на Нуровска и Капушчински - с това вече свикнахме, но там попадна и "Долината на Иса" от Чеслав Милош.
- Да, това беше през юни миналата година, когато успяхме да убедим професор Милош да участва за пръв път в публична изява в Германия - на авторска среща в Кьолн. Сега "Ханзер" издава "Крайпътното куче", има ново издание на "Иса" и присъствието на нобеловия лауреат във Франкфурт със сигурност ще привлече вниманието на читателите към неговото творчество. Интересно е, че в Германия повече се ценят есеистиката и прозата на Милош, отколкото стихотворенията му.
- Може би той още не е намерил своя преводач, тъй като едва ли липсва информация за творчеството на нобеловия лауреат.
- Но именно с такава липса на информация се сблъскахме през 1996, когато Вислава Шимборска бе удостоена с Нобелова награда. Веднага на полския щанд се появи китайски издател, който искаше да установи контакт с агента или издателя на Шимборска и абсолютно никой не беше в състояние да му помогне. Това също беше част от работата на нашата Литературна група - подобни ситуации повече да не се повтарят.

"Жеч о кшонжках", 18 октомври 2000 Албрехт Лемп е роден през 1953 г. в Щутгарт (ФРГ). Следва славистика в Мюнхен, София и Краков. През 1983 г. защитава докторат в Чапъл Хил, Северна Каролина (САЩ). От 1987 до 1994 се занимава с научна работа в Deutsches-Polen Institut в Дармщат; а от 1994 до 1997 е председател на Изпълнителния секретариат на "Вила Деций" в Краков. От 1998 ръководи Литературната група "полша2000" към "Вила Деций". Преводач.

Разговора води Кшищоф Маслон

От полски Юлиян Божков


Разговор с
Албрехт Лемп













































































* Марцел Райх-Раницки е водещ на немската телевизионна програма "Литературен квартет".