Малкият Цахес,
наречен Карбовски


Ситуация: в студиото на едно "национално" радио са се събрали едни хора с намерението да беседват по повод престъпленията и наказанията изобщо и в частност. Първият гост ще се изказва по силата на това, че е осъден на 20 години затвор за въоръжен грабеж и отнемане на човешки живот, вторият - защото е сред инициаторите на проектозакон, който предвижда смъртна присъда за предизвикалите смърт педофили и изнасилвачи. А водещият ще говори, защото микрофонът е негов всяка сряда. Така че бодро отваря уста и започва: "Новините от последните седмици са по-интересни от порнофилм с малки момчета".
Становища: че съжалява, че и зад решетките недолюбват педофилите, че му се спи (затворникът); че жестокото престъпление изисква жестоко наказание, колкото и да е нехуманно (общественият деец); че да, добре е да ги убиват; че не, не е добре (слушателите); че убийците са "нормални" хора (Кой ти беше любимият предмет в училище? История. Предполагам, че имаш живи родители, искам да кажа, нормални хора? Да. В казармата бил ли си? Да. Значи, минал си по пътя на всеки нормален младеж...); че не бива да се нараняват педофилите (А да наказваме ли със смъртно наказание некрофилите, дето се чукат с трупове? Ако правим класация на гадните фили, некрофилите са по-гадни от педофилите!); но че за потърпевшите е най-добре, вместо да се "отървават от отговорност с държавата", да прибягнат към вендета; че водещият е надморална институция, на която е позволено неподготвена да си вре гагата навсякъде (водещият).
Естетика на злото? Не, зловреден кич. Пъклени намерения? Не, хъшлашка безхаберност. Докато модният "скандален" водещ се плете в наивни изявления и немощно опитва да драматизира срещата, докато се увърта около госта си убиец като ощипана госпожица (... да си говорим на ти, в пандиза нали си говорите на ти?; а към слушателите: той е лъчезарен, готин пич, прилича на водопроводчик, който може да чука жена ми, но не и на убиец...), докато безуспешно се мъчи да конфронтира слушателите с гостите, пита и сам си отговаря, водещият М. К. постига две неща - да отегчи и да остави лош вкус в устата. Възниква въпросът: щом това е радиоводещ, парковите ексхибиционисти артисти ли са? Те също имат публика и явно самодоволстват.
И още: достатъчно ли е да качиш пубертетната хиперактивност в ефир, за да я направиш ценност? Кое е първо, порнографията или Словото? Как можа Буковски да напише най-лирични текстове, употребявайки всички "мръсни" думи на английския език, а М. К. няма какво да каже и с битова лексика? Как успя Капоти да направи "Хладнокръвно", без да прояви неуважение нито към жертвите, нито към насилниците, а М. К. за няколко часа съумя да бъде неетичен с всички присъстващи и отсъстващи? Редно ли е в страна с изкривени културни координати, където ватманите диктуват стила на хайлайфа от кредитни милионери, а по телевизията мустакати бизнесмени пеят с китара "на полза роду", да се поощряват лигави и неуважителни имитатори на устатия Хауърд Стърн, роден от скуката на едно свръхбогато, затлъстяло и изморено от уж-пуритани общество?
Затворник: Не ми се лежи още 20 години.
Водещ: Хъхъхъ... не е смешно, ама не знам защо се смея.

Нева Мичева





От въздуха
подхванато


Всички се спуснаха към Цинобър, който се надуваше като малък пуяк на канапето и с противен глас похъркваше: - Моля... Моля ви се... Щом ви задоволява!...
Е. Т. А. Хофман, Малкият Цахес, наречен Цинобър, III глава

България е идиотска държава, но дали смъртното наказание ще я оправи?,
Мартин Карбовски в предаването си Радиопирати от 31 януари 2001 г., Дарик радио