Културтрегерите срещу културата
Преди три седмици на това място прогнозирах, че Националният съвет за радио и телевизия вероятно няма да избере нито една от номинираните за "втория тур" кандидатури и ще трябва да си поеме отговорностите, като назначи директора на Националното радио.
Оказах се неправ; често предположенията стъпват на уж пълния набор елементи от ставащото - когато обаче да се сбъднат, все се оказва, че някой решаващ за случващото се елемент е липсвал - и се сбъдва нещо друго. НСРТ за всеобщо изумление загърби професионалните кандидатури, които разглеждаха БНР като обществено средство за информация, и се спря на кандидатура, която го вижда (патетично и пожелателно, без конкретни предложения) като културно-образователна институция.
Изглежда прогнозите не бяха отчели присъствието и щенията на културтрегерите в България.
Всички ги познаваме - свръхизобилието им в една епоха, която оценяваше културата с мерките на XIX век, преля в революционна свръхактивност след нея. Литературстващи с базовите (ония - изконните, дълбинните) ценности като морал, род, родина - те клеймяха, сечаха ръце и с огън и меч проправяха пътя на истинното, вечното, цивилизационното.
Те винаги са живели с болките и страданията на своя народ, винаги по-добре от него са знаели какво той иска, винаги са творили в негово име. И винаги са искали да го доведат до светлото състояние на духа, обзело дребната западноевропейска буржоазия по времето на кринолините.
Всеки има право да се самоизтъква, те обаче избраха да използват думите "култура" и "интелектуалец" като шперц, с който да си отварят всяка врата към обществените трибуни. На тези думи те стъпваха, за да произнасят заклинанията си - за да могат след това да паразитират върху тялото на обществото.
Днес техните представители в НСРТ отново заклинателно говорят за "култура" - и с вече дадената им власт си разчистват терен, на който да се разположат нашироко.
В този смисъл протестите на журналистите в Българското национално радио имат много по-важно измерение от опълчване срещу един непрофесионалист. Протестите са срещу опит за налагане на едно остаряло, мухлясало, непоносимо вече схващане за културата.
Когато културтрегерът говори за сваляне на предавания от програма "Хоризонт", това е нещо повече от цензура - това е тоталната изкуфялост на цяла една прослойка хора (някои от тях кимват с одобрение на свалянето от креслата си в НСРТ), това е тотално неразбиране на съвременната култура, съвместяваща различностите в себе си, неподвластна на йерархии.
Когато културтрегерът говори след това за превръщането на "Христо Ботев" в младежка образователна програма, всеки може да си представи какво ще се извърши там - нови пантелейзаревци ще ни разясняват литературата, нови стецедаскаловци ще ни четат откъси от романите си.
Наистина БНР има нужда от обновление, бих казал - от радикално обновление. По уж неостаряващия "Хоризонт" вече личи патината - постоянното му копиране от частните радиостанции постепенно го превръща в част от един монотонен пейзаж, постоянното изтичане на кадри (благодарение на добри директори!) заплашва да го депрофесионализира, липсата на вътрешни правила прави журналистическото поведение несигурно. Тази най-важна за българина информационна програма трябва да се промени, за да се запази. Как? Това е работа за професионалисти. В едно нещо съм съгласен с културтрегерите - големият проблем на БНР е програма "Христо Ботев". Преди всичко програмата трябва да си върне честотите, за да може да се нарича наистина "национална". След това трябва да се промени начинът, по който се мисли "Ботев". Години наред програмата се е гледала като "другата", конкурентната, програма без (или с малко) журналистика. Предразсъдъците, враждебността между двете програми са се просмукали в работещите в тях. Дори стените на радиото излъчват недоверието им едни към други. (И точно тук, в тези сложни отношения, НСРТ драстично притуря сол в раните, назначавайки за директор на БНР човек, работил 30 години в "Ботев".) Крайно време е "другата" програма да бъде мислена просто като другото лице на националното радио. Крайно време е журналисти и редактори от двете програми да обединят усилията си в правенето на Едното радио - и така да удвоят ефективността си.
"Христо Ботев" наистина трябва да е културна и образователна. Тя наистина трябва да дава приоритет на български произведения. Тя наистина трябва да се грижи за българския език. Тя наистина трябва да произвежда култура. Да е културна институция. Въпросът е как?
Аз дълбоко не вярвам, че представителят на културтрегерите, назначен за директор, ще успее да превърне "Ботев" в културна институция, както той прокламира постоянно. Защото тяхната представа за културата е като за нещо застинало, което трябва да бъде охранявано. В представите на оцелелия соцкултуртрегер културата и изкуството са набор от модели - и абстрактни добродетели, които да пълнят моделите. Тази мантра обществото трябва да припява постоянно - това те наричат функциониране на културата. Културата като нанасяне на рани и разкриване на кървящи същности, културата като бунт срещу установеното, културата като лична връзка на човека с бродещия по неизвестни пътеки негов живот - всяка култура, която е изследваща, за тях е подозрителна.
Защото културата трябва да възпитава обществото. И възпитателната за обществото култура трябва да бъде насадена в "Христо Ботев". Нали така?
Защото иначе за какво са плачливите констатации, че на обществото ни му трябва духовност, че трябва да оправим българския език - и заради това да назначим в радиото културкомисар, вместо да назначим ръководител с ясната представа (Райна Констатинова), че само с общото виждане на работещите в радиото и на цялата (не само трегерската) интелигенция, "Христо Ботев" може да стане общото място на живата, дишаща българска култура. Културтрегерите срещу културата - това е есенцията на сблъсъка пред вратите на БНР.
Какво ще се случи в радиото?
Ще има ли то свестен директор? Ще запази ли водещите си позиции в българския ефир - ще запазим ли ние чрез него надеждата си, че в демокрацията общественото винаги надделява над търговското и частното?

Христо Буцев