Тарикатите на демокрацията
Над 300 души се обявиха за български интелектуалци, за да подкрепят новоизбрания генерален директор на Българското национално радио Иван Бориславов, настоявайки, че извършват "морален акт в полза на българската култура".
Но интелектуалци ли са хората, подписали публикуваната в "Демокрация" декларация (вж. бр. 34 от 10 февруари т.г.)?
Не, по дефиниция те не са такива. Те в най-добрия случай могат да минат за интелигенти, подкрепящи актуалната конюнктура. (Дали точно в това не е "крепителската" мисия на интелигенцията?) Интелектуалците, напротив, са малцинството, което се осмелява да се опълчи на налаганото с нагли мерки статукво. Само че идеята за списък от интелектуалци е абсурдна.
А много от подписалите ще видят имената си в обществено обращение само чрез тази срамна подписка. И подмените не се ограничават с узурпацията на интелектуална функция от напълно неизвестни хора.
Историята е много по-жалка.
Чрез декларацията "културната емблема" Иван Бориславов (според писателя Александър Томов) се сдоби със собствен фенклуб. Поклонниците на поета, написал автобиографичната поема "Лунатико слънчасал", в никакъв случай обаче не търсят публична защита и подкрепа за избора на случайния и несъстоял се в медиата човек. Напротив, те търсят огласяване на собствените си незначителни фигури в новата политическа конюнктура, прилепвайки се на властта, назначила Бориславов за началник.
Тиражираният в "Демокрация" списък сочи не само нечия повратлива преданост към правителственото решение. Чрез слугинския си подпис някои напълно неизвестни хора дадоха заявка за участие в държавната номенклатура. Ето ги тарикатите на демокрацията - уверени, че влизайки в номиналното меле, ще изличат срамни петна от биографиите си преди 1989.
В списъка присъстват имена, напълно непознати както на широката публика, така и на експертите; в него фигурират даже цели "интелектуални" домочадия. Хора, вкопани в собствената си малоценност, са се подредили в списък, за да покажат на властта своята политическа използваемост.
Бих казал, че тази декларация оповестява ескалацията на посредствеността в българската култура.
Но в списъка фигурират имена на хора, изнудвани да подпишат и проявили малодушие... Сигурно са мислили, че защитават литератора, а не журналиста. Фигурират имена на даровити и почтени хора, които дори не подозират, че са подписали въпросната декларация. На хора, които въобще нямат понятие от битието на националната медия. И това наскърбява.
По-страшното е, че 300 души доморасло и глупаво решиха да противопоставят "своята" културност на "тяхната" медиа, за да се въврат в очите на властта.
И се омаскариха.

Марин Бодаков