Страници от бележника
6 февруари 2001. "Тепигьозлук" е най-точното определение за НСРТ, което е избрало Иван Бориславов за шеф на БНР при доста странния аргумент, че е изтъкнат от Сдружението на писателите като поет, а от Съюза на преводачите като преводач... (Много са поетите сред преводачите и преводачите сред поетите! Той е тъкмо такова "явление".) Още преди двайсетина дни, преди да е имало номинации, ми казаха, но не повярвах, че той вече бил избраникът на политическата власт. Колегията на Радиото протестира... поискаха и оставка на НСРТ. С изключение на Георги Лозанов и Светлана Божилова, то пак се прояви като послушен орган на властта. Нищо по-унизително за "независимият съвет" (НСРТ) да обслужва управляващите. Но тепигьозлукът на поета и преводача Бориславов е направо потресающ.
Някога Радиото обслужваше още по-безцеремонно политиката. След 9 септември 1944 Орлин Василев в буквалния смисъл изгони от кабинета му Константин Константинов. После вкъщи "Душечка" разказваше случая, но с малко пресилена усмивка...
Сега уж по-перфидно се уреждат нещата. Но нима актът на такова избиране също не е брутален?
Вечерта по "Екип 4" нямаше представител на Съюза на преводачите, а вместо Михаил Неделчев, председателят на Сдружението, седна... Анго Боянов (!?). Според него така трябвало да се постъпи, та и "вълкът да е сит, и агнето - цяло". (Кой не знае, че агнето никога не остава цяло?) Шефът на "Дарик" правеше предложения, явно имайки нещо друго на ум. С аргументи против беше само Ясен Бояджиев от Българската медийна коалиция.
7 февруари 2001. "Радиото на бунт срещу новия шеф", пише днес в "Труд". Вътре в каре биографична бележка... В литературните среди Бориславов бил познат повече като преводач от френски и руски, отколкото като поет и публицист... (От себе си мога да прибавя, че е точно така. Стиховете му оставаха бледи подражания на превеждани поети, а в "Христо Ботев" беше момче-помощник на Йонка К. и Лиза М., в пълно съобразяване с конюнктурата.) Но бележката завършва: "По време на демократичните промени в 1997 синът му е един от най-активните, които се изявяват по барикадите". Синът спасява таткото!
По ТВ членовете на НСРТ Коруджиев, Радинска и Томов "обосноваха" избирането на Б. с възторга си от творчеството му. По-късно (в предаването на Волгин по "Хоризонт") слушах най-точни обяснения и определения на Копринка Червенкова. Дано повече хора са я чули.
8 февруари 2001. В днешния "Труд" самият Б. заявява нещо от рода на "глава си давам, оставка не давам"... С помощта на охрана се настанил в кабинета на изпълняващия длъжността, а полицай го придружавал и до тоалета. Броят на подписите срещу "този смешник", както го нарича Волгин, достигнали 500.
P.S. "Всеки има своя остров", пише Румен Леонидов. "Смайващо е само на пръв поглед, че от първия ден на своето създаване до ден днешен НСРТ обслужва властта глупаво и вредно за самата власт..."
11 февруари 2001. Днес в "Неделя 150" изпуснах част от диалозите "про" и "контра" решението на Конституционния съд за правото на Симеон Кобургготски не да връща монархията, а да се кандидатира за президент. Наистина желанието е малко странно (може би е някаква стратегия?).
Последваха изказвания по въпроса за налагания шеф на БНР, който няма достойнството да се оттегли. Сред привържениците му, започнали и вече прекъснали подписката, бяха поетесата Рада - бивша членка на партийното бюро на СБП, сатирикът Марко, лирикът Вътю и непознатия ми драматург Шомов. Не запомних или просто не чух имена на други "интелектуалци". Имаше, макар и кратки, много ярки и убедителни изказвания в подкрепа на този най-сериозен досега протест на радиослужителите. Редакцията на "Култура" може би не е съгласна да ги споменавам поименно, но все пак нека припомня името на проф. Никола Георгиев.

Невена Стефанова