За Ренесанса и неговите гласове

"Разбягване на подобията: опит върху ренесансовата култура" на Евгения Панчева е модерна, много информирана и информативна книга, която представя българската англицистика твърде сполучливо. Защото показва, че последната нито е толкова затворена и вгледана в себе си, в което често къде открито, къде по-малко открито е обвинявана, нито пък се е отказала да обвързва своя предмет и да наслагва водещите си нагласи към българското литературознание. В случая книгата на Евгения Панчева има своите конкретни български адресати, с които се съобразява, води се от желанието да покрие един максимално широк културен контекст, в който да проектира спецификите на английския Ренесанс, поема риска да препрочете определени английски текстове, автори или персонажи...
Конкретно, "Разбягване на подобията: опит върху ренесансовата култура" се вписва в днешните усилени опити да се обясни явлението Ренесанс, като за разлика от повечето подобни текстове, които се концентрират главно върху италианския, тя - както вече се разбра - не е италоцентрична, обърната е към северния Ренесанс. И е по-малко речникова, за разлика от голяма част от книгите с аналогична проблематика (последният пример е с кратката история на Пол Джонсън - "Тhe Renaissance"), по-слабо е вгледана във фактологията, а повече следи паралелите, търси изводи, старае се да строи алгоритми, теореми, да нагазва в културологията.
А доброто познаване на античната и средновековна философия, както и на Ренесанса отвъд Англия, й осигуряват широта и оригиналност на сдвояванията, както и поле за обобщителност.
За Ренесанса книгата говори ту с неговия собствен глас (многото цитати и позовавания на ренесансови автори), ту с чуждия - като този чужд глас може да е гласът на контекста, който не е само гласът на епохата, но и на предходните епохи (тук откриваемо е едно елегантно прилагане на най-общите принципи на Новия историцизъм), но може и да е гласът на съвременните изследователи на тази проблематика, познаването на които е открито заявено. (Като цялата тази плетеница от идеи и пътувания във времето отпраща към техниките, които обуславят структурата на постмодерни феномени от типа на "Влюбеният Шекспир".) Разглежда го и като движение, и като епоха, проследявайки пулсацията във въпросните схващания, спира се на различните класификации и дебати около понятието, търси и налага метафорите, чрез които ренесансът може да бъде разбиран и изговарян, чертае подобията, спрямо които периодът конструира себе си, но и света, човека... Забелязва кръговостта в идеите (битиетворящата, епистемологична и естетическа функция на повторението), по фукоянски и почти хипнотично описва напреженията, разривите, обратите, алогизмите... Проявява афинитет към различността на ренесансовото мислене и ренесансовата култура, както и усет за удържането и въплъщаването на тази другост в собствения текст.
Разнопосочността на проблематиката може да бъде уловена дори на чисто композиционно равнище. "Разбягване на подобията" се състои от 3 горе-долу равни по обем части. Ако си позволя лукса да си поиграя с числовата символика, към която не само Ренесансът, но и този текст като че ли имат вкус, а и поразвихря фантазията си, мога да кажа, че направата на книгата следва формата на Шекспировия сонет, доколкото след тези три части, се появява една съвсем кратка поанта, която обобщава как Ренесансът често пъти се измъква от естетиката на подобието и защо става това. Накратко, на финала натрупаните сюжети се разпластяват. А тези сюжети са били: сюжетът за вписването на Ренесанса в платоническо-християнската традиция и огледалната му природа, защитена чрез практиките на погледа, гласа, отпечатъците... ; за човешкото присъствие в този огледален свят, за подражанието и изиграването на определени роли, изобщо театралността на Ренесанса; и за видимостта и изкуствата през този период, за телесната метафорика и нейните осъществявания...

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Евгения Панчева, Разбягване на подобията: опит върху ренесансовата култура.
УИ Св. Кл. Охридски.
С. 2001