Пробуждането на Арабеск
Както си му е редът, новата директорка на "Арабеск" поведе състава към нови хоризонти. Вече почти бяхме забравили, че "Арабеск" е създаден като експериментално студио за съвременни търсения. Естествено под съвременност всеки разбира това, което на него - съвременника, му харесва. И често ретроградни изяви с пълно право се обявяват за съвременни. Този път съвременни са не само търсенията, но и позицията на самата директорка. За няколкото месеца от своето назначение Боряна Сечанова обедини около себе си младите хореографи, търсещи професионална трупа за визуализация на своите идеи. Заложени бяха две основни посоки за бъдещо развитие: Всяка последна неделя от месеца "Арабеск" ще бъде домакин на поредната "Танц-атака" - спектакли, целящи запознаването на публиката с постиженията на съвременния танц-театър и осъществявани от поканени в "Арабеск" хореографи и състави. Но без участието на трупата. Очаква се още да бъде реализирано и собствено творчество заедно с артистите от "Арабеск". То ще бъде приобщавано към дългогодишния репертоар на трупата. На 11 февруари на сцената на ДМТ "Стефан Македонски" бяха представени "Еньа", хореография Антония Докева и "Преддверие", хореография Мила Искренова. "Еньа" фокусира вниманието на публиката върху нов прочит на ритуалното празнуване на Еньов ден (24 юни). Тогава се берат най-лековитите билки, правят се магии за открадване на плодородието и млякото, лекуват се любените от змей жени, а девойките се опитват да видят своето бъдеще чрез Еньовата буля - малко 4-5 годишно момиче, което става посредник между Еньо и моминските копнежи. В балета към старинния обряд се примесват асоциации от известната българска народна приказка "Слънчова невеста" - Момичето, обикнало Слънцето, се стреми, макар и безуспешно, към неговата огнена любов. Балетът за изгарящия порив към непозволеното е осъществен чрез много експресия и чувственост, съчетани с някои елементи, напомнящи българския народен бит. Този синтез е утвърден творчески почерк на хореографката Антония Докева, която всеки път изненадва не само с нестандартния си поглед върху българските обряди ("Зуна", "Сувра", "Благовец"), но и с умението да надстроява експресия над експресия, завоювайки чувствеността и емоционалната екзалтираност на публиката.
"Преддверие" игнорира изцяло чувствата и се насочва единствено към логиката. Балетът е изграден от 37 пози, които, взаимодействайки си по различен начин, постепенно се разграждат и отделните им елементи напомнят за тяхното първоначално съществуване. Това е преддверието на позата, на движението, на желанията. Музиката на Георги Арнаудов е съпроводена от словесни обяснения от типа на: "Центърът на тежестта е върху десния крак; лакътят е леко свит; дланта е насочена нагоре; центърът на вниманието е насочен навътре; всяко движение дори и на малкия пръст може да промени състоянието" и т. н. Впоследствие тези словесни напътствия се объркват, думите се разместват, променя се смисълът. Движенията не се стремят да отразяват словесните указания. Хореографският и словесният текст се движат в два паралелни, а понякога и противоположни потока. Трупата е неузнаваема - мотивирана и вдъхновена, компенсирайки изминалото двегодишно принудително безмълвие. Изпълнителите са като един организъм - един започва движението, друг го продължава или довършва и всеки от тях допълва другия. Това е съвременен поглед към стойността на хореографията и нейната възможност за внушение, извън амбицията тя да бъде чувствено преживяна.
Двете премиерни творби са толкова полярни - жарката експресия на "Еньа" и хладната мисловност на "Преддверие", че те взаимно се допълват и обещават ново танцово многоцветие в репертоара на "Арабеск". Без, разбира се, да пропускаме и новата "Танц-атака" на 25 февруари.

Анелия Янева