Тао и дядката с бялата брада
През последните два месеца изпълвам с думи по една колонка във вестник "Култура", като в почти всеки един материал се позовавам на древния китайски мислител Лао Дзъ. Пълната липса на умисъл от моя страна в началото постепенно се превърна в тенденциозност, насочена срещу, най-общо казано, европейското светоусещане. Не съм нито познавач, нито последовател на даоизма. Не мога, за съжаление, да споделя изцяло това учение, въпреки че много ми се иска. В същото време тенденциозността ми е налице.
Когато за първи път отворих тънката книжка стихове на Лао Дзъ и прочетох: "Дао, което може да бъде изказано, не е вечното Дао", бях смаян от заявеното упорито нежелание на даоизма да говори за Дао (за Пътя). "Мъдрецът не прави нищо, а само учи на мълчание". Единственото запомнящо се описание, което Лао Дзъ прави на Дао, е следното: "Дао се проявява като тъмнина сред тъмнина".
Мълчанието на даоизма за Дао, тоест за Бога, не е тотално, не е пълно мълчание. Лао Дзъ описва влиянието на Дао върху живота на хората най-общо. Но не си позволява да сюжетира върху тази тема, разказвайки, примерно, за някакви заповеди (кога изпълнени, кога не), за нарушени договори, разочарования, гняв, заплахи, потоп и всичко останало от един познат ни сюжет.
Отказът от сюжетиране не е просто "художествен" похват, а принципна разлика между две светоусещания. Християнското светоусещане, което проповядва чрез сюжети, взети от човешкото ежедневие, е Птоломеево светоусещане - то поставя в центъра на Вселената човека и разказва "историйки" за отношенията му с Бога. Светоусещането на Лао Дзъ е Коперниково - то поставя в центъра на Вселената Бог.
Лао Дзъ мълчи за Дао не по някакви неясни причини, а защото знае за него много малко. Лао Дзъ говори само тогава, когато е сигурен. Даоизмът построява цялата си ценностна система, съобразявайки се със своето незнание. За един даоист Бог няма видим образ, защото никой не Го е виждал. Докато за един християнин Бог е "дядката с бялата брада". Най-общо казано, даоизмът "има страх от Бога", докато християнството разказва лакардии за Него.
Какви са последствията? Проявявайки една изначална почтеност да говори само това, което знае, даоизмът прави невъзможно насилието в свое име. Точно обратното - изначалната непочтеност на християнството и мохамеданството да говорят това, което им е изгодно, корумпира двете религиозни учения и прави възможно в тяхно име да бъдат избивани милиони хора.
Ето го пак Лао Дзъ:

Които знаят, не говорят.
Които говорят, не знаят.
Дръж устата си затворена.
Дръж под стража сетивата си.
Смекчавай остротата си.
Опростявай проблемите си.
Прикрий ума си зад маска.
Бъди едно със земния прах.


Людмил Тодоров