Българската музика във Варна
Представям едно четиридневно събитие, което е фактологически скромно, но в символен план - голямо. Колкото е голямо за нас значението на ставането на Нова България. Един от многото аспекти на това ставане е музикалният. И начинател му е Добри Христов като първенец сред плеяда съдейци. И така: варненски дни "125 години от рождението на Добри Христов". Те включваха национален конкурс "Добри Христов" за изпълнение на произведения от български композитори, галаконцерт на лауреатите на конкурса, премиерно изпълнение на "Китни гости коледари" - сюита за смесен хор, женски хор, детски хор и симфоничен оркестър от Милко Коларов, както и две изложби - музейна (документи, представящи делото на Добри Христов) и художествена - с творби на възпитаници на Средното училище по изкуствата "Добри Христов" - Варна, някои от които посветени на тоновото изкуство и дори на чествания доайен. Състоя се и премиера на книгата на д-р Кристина Япова, старши научния сътрудник в Института за изкуствознание при БАН, озаглавена "Добри Христов и идеята за личността и общността".
Основни двигатели на проявата бяха новоучредената фондация "Добри Христов" и Средното училище по изкуствата - Варна. (Съдействаха Министерството на културата, Съюзът на българските композитори и Община - Варна. Сред основните спонсори бяха Девня-Цимент, Обединена българска банка и Фестивалният и конгресен център - Варна.) В националния конкурс за изпълнение на произведения на български композитори взеха участие повече от 80 възпитаници на средните музикални училища в страната. Журито с председател проф. д-р Пенчо Стоянов (членове бяха проф. Сава Димитров, доц. Йовчо Крушев, доц. Милко Коларов и известният в неотдавнашното минало варненски тенор Тодор Костов) присъди около дузина награди. Голямата награда на конкурса завоюва пианистката Радослава Стоименова.
Дните "125 години Добри Христов" във Варна са според личното ми тълкуване част от една спонтанна, несъгласувана в сегментите си акция на музикантите да опазят културната традиция, наречена българска професионална музика. Мисля, разбра се най-после, че "държавната поръчка" тук е отпаднала безвъзвратно. Задава се - и вече вилнее - масов "културно-духовен Алцхаймер": загуба на значението на неща, за които предишни поколения са давали мило и драго. "Лекарство" срещу "заболяването" са изяви като варненските Добри Христовски дни или, например, проявата на Съюза на българските композитори "100 години българска професионална музика". Слушайки националния конкурс "Добри Христов", си мислех, че институциите на нашето професионално музикално образование са всъщност последният реално действащ бастион за развитие на изпълнителската традиция да се свири българска музика. Но и тук само с институции далеч няма да се стигне, ако не съществуват лични ангажименти. Тях, за щастие, също ги има тук и там. Първият забелязан от мен във Варна бе, например, една учителка по музика и диригентка на хорове, която прекарва голяма част от времето си, като издирва всичките хорови песни на Добри Христов, убедена, че те са много нужни на днешното училище и дете. Вторият пример дойде от изразителното изпълнение на "Импровизация" на Панчо Владигеров от носителката на I награда в конкурса за пиано Любов Вълкова: изящна противореплика спрямо музикалните пристрастия на повечето млади българи. А третото бе сюитата на Милко Коларов "Китни гости коледари" по песни на Добри Христов и негови съвременници, ангажирала в изпълнението си под диригентството на автора стотици хористи и оркестранти. Нужни са повечко такива творчески брънки между вчера и днес в българската музика. За да я има нея и утре.

Розмари Стателова