Александър Сомов
пред предизвикателствата на Прокофиев

Виолончелистът Александър Сомов е още един талантлив български музикант, за който тепърва все повече ще се говори. Завършил Националното музикално училище "Любомир Пипков" и още като ученик участвал в редица майсторски класове, стипендиант в "Гилдхол скул" - Лондон, лауреат на международни конкурси, той има завидна за възрастта си концертна дейност. И когато такива прекрасни инструменталисти свирят на българска сцена, към удоволствието от тяхното музициране неизбежно се добавя и гордостта, че те са наши сънародници.
На 9 февруари Александър Сомов се представи пред софийската публика със Симфония-концерт за виолончело и оркестър от Сергей Прокофиев в съпровод на Симфоничния оркестър на Българското национално радио под диригентството на Милен Начев. Един от последните опуси на Прокофиев, тази творба впечатлява не само с мащабите си, но и с дълбочината на вложените в нея идеи и представлява огромно предизвикателство за всеки изпълнител. Александър Сомов се справи блестящо с трудната задача да извае разнообразните музикални образи, чувства и философски обобщения, които съдържа музиката на великия композитор. Той успя да постигне може би най-трудното в това произведение - единната драматургична линия на развитие, без да пренебрегва нито един от нейните компоненти. Типичната за Прокофиев светла лирика, скерцозността и драматизмът звучаха в точно премерен баланс с единствената цел да разкрият богатството от музикални идеи. Естествено чудесното преживяване, което предложи това изпълнение, не би могло да бъде пълно без също така високо професионалното участие на оркестъра. През цялото време той изграждаше музикалното цяло заедно със солиста, осъществявайки пълен синтез с неговата интерпретаторска концепция.
Съвсем различно впечатление остави другата, твърде популярна творба на Сергей Прокофиев, с която започна концертът - "Класическа симфония". Изящна, лъчезарна, проникната от духа на виенския класицизъм, тя би била чудесен контрапункт на драматичната Симфония-концерт за виолончело и оркестър.
Нищо подобно обаче не се получи. Вместо да бъде изпълнена с финес, тя прозвуча тежко, мудно, дори с технически несполуки в първата част. Прекалено наситеният оркестров звук, твърде неподходящ за случая, беше съвсем на място в Симфония - 2 от Александър Скрябин, включена във втората част на концерта. Милен Начев още веднъж доказа пристрастието си към късния романтизъм и към творбите, които съдържат висок емоционален градус.
Непрекъснатото натрупване на кулминациите, крайните полюси на чуствените състояния в петте части и наситената с екстатичност музика бяха поднесени по начин, който призоваваше слушателите да се докоснат до най-висшите селения на човешкия дух.

Лили Крачева