Другите други, или как се формира идентичност наркоман
Отдавна следя дебата около намерението в Сатовча и Якоруда да се създадат наркокомуни. Макар да не съм съвсем сигурна, че мога - без угризения на съвестта - да го нарека дебат. Защото в медийните изяви по случая (поне в тези, които познавам) е застъпена предимно "централната" - ще я нарека "софийска" гледна точка. Наистина, в предаването "Чай" на 28 декември бяха поканени няколко деца от училището в Сатовча и учителя им по философия - колкото да им се съобщи, че "някой" стои зад техните действия и пълни "празните им главици". Върху самоличността на "някой" ще поразсъждавам после. Най-напред искам да кажа, че в този текст ще се опитам да защитя и другата гледна точка - на хората от Сатовча и Якоруда.
Когато съобщих във в. "Култура" идеята си, колегите доста се учудиха, че съм се заинтересувала от наркоманите - нали съм специалист по малцинства... Аз пък смятам, че не съм изневерила на специалността си - наркоманите са (слава Богу) малцинство. Българите мюсюлмани в Сатовча и Якоруда - също.
Ако добронамерено им бяха обяснили, че трябва да приемат и да помогнат на едно друго малцинство, сигурно щяха да го направят...
Основание да мисля така ми дават резултатите от изследванията, които съм провеждала в този регион. Напълно приемам идеята за създаването на наркокомуни. Приемам и позициите на най-яростните им защитници: Карбовски, Кулеков, Драганов. Не приемам обаче яростните обвинения, обвиненията "отгоре", които се изсипват върху "празните главици" на сатовчанските деца. Защото на сатовчанските деца, на техните родители, баби и прабаби винаги се е гледало като на хора "отдолу", "втора ръка хора", "безпросветни помаци", "не-българи"... Така, "отгоре" са гледали (и гледат) дори онези, които са искали да ги просвещават, приобщават, приласкават, като им сменят имената, например...
Помислих си, че може би сърдитата "софийска" реакция би била същата, ако ставаше дума за някое "загубено" християнско село, в някоя висока планина. После се сетих, че в "загубените" високо в планината християнски села почти не останаха хора, да не говорим за деца... И си казах, че проблемът е обречен на малцинствена тематика.
Не съм сигурна, впрочем, че - ако, все пак, ставаше дума за християнско село - реакцията би била чак толкова сърдита...
За да не бъда голословна, ще се позова на резултатите от изследванията, за които споменах. Цитираните по-долу резултати са от представителното социологическо изследване "Планината Родопи - модел за толерантност на Балканите", проведено от Института за източноевропейска хуманитаристика през 1997 на територията на целите Родопи.

Гледат на нас като на                  Сатовча               Якоруда           Общо за Родопите

"втора ръка" хора                           38,5%                  42%                      21%


Възможно е хората от Сатовча и Якоруда да не са прави да мислят така. В реакциите си срещу наркокомуните категорично не са прави. Никой обаче не уважи правото им да мислят - някак си. Казаха само, че "някой" пълни "празните им главици"...
Ще цитирам още един тип резултати, които категорично очертават отношението на хората от двете общини към "другите". Нарочно избрах отношението към циганите - най-"другите" "други":

                                                                            Сатовча         Якоруда        Общо за Родопите

Симпатия към цигани                                     19%                40%                   15%

Бих взел/а циганин за съпруг/а                     20%                22%                   11%

Бих имал близък приятел циганин               69%                88%                  47%

Бих имал колега циганин                                86%              100%                  71%

Антипатия към цигани                                    12%                  0%                   48%

Циганите да живеят извън

моето селище                                                      16%                  0%                   38%

Извън България                                                  4%                   0%                   23%


Цифрите нямат нужда от коментар. Очевидно е, че жителите на Сатовча и Якоруда са толерантни към "другите". Якоруда дори е на първо място по толерантност към циганите в целите Родопи. Как да обясним в такъв случай отношението им към наркокомуните?
Длъжна съм да кажа, че и в Сатовча, и в Якоруда "открай време" живеят цигани. Те са познати. Знае се какво лошо и какво добро може да се очаква от тях. (Длъжна съм да кажа обаче, че другаде, където също отдавна живеят цигани - в Свиленград или Любимец например - стойностите на толерантност далеч не са толкова високи.)
Наркоманите са непознати. Нещо повече - медиите твърде интензивно размахват плашилото на наркоманията (не че не е страшна, но не съм сигурна, че опасността от нея е единствената им мотивация) и на сатанинските "зарибители". Значи, страхът от непознатата опасност е едно от възможните обяснения.
Друго възможно обяснение: регионът е изключително беден. В Сатовча индексът на безработицата е 20,3, в Якоруда - 46,6 (април 2000). Мнозина от хората считат, че чистотата - на природата и на нравите - е единственото, което им е останало.
Трето възможно обяснение: "помаклъка" като кофа за отпадъци. "Преди 9-и пращаха по нашенско комунистите, сега - наркоманите. Ние не сме ли България?" - питат хората. (Надявам се да не бъда обвинена от някои буквалисти, че смятам комунистите и наркоманите за отпадъци.) Сигурна съм, че в лозунга "Ние не сме България. Ние сме Помакирия", който са издигнали в Сатовча, е била несъзнателно изпусната тази частичка "ли". И въпросителният знак. Сигурна съм, че хората там много се обиждат, ако не ги смятат за България. Повечето се обиждат и когато ги наричат "помаци". Тези неща "сърдитите софиянци", вероятно, не знаят... Или не искат да знаят.
Заради третото обяснение написах този текст. Защото страхът от непознатото се преодолява с опознаване. Страхът от "замърсяване на нравите" - също. Но страхът от това, че "гледат на нас като на "втора ръка" хора", е засегнал прекалено дълбинни пластове. До тези пластове разбирането на "сърдитите софиянци" не може да проникне. Може да проникне само нараняването.
Несъгласните с този текст сигурно биха припомнили, че по време на преброяването през 1992 г. 70% от жителите на община Якоруда и почти 30% от община Сатовча се бяха самоидентифицирали като турци. По онова време се изписаха купища страници за "турската пропаганда", за активното "турчеене" в тази част на Родопите, повдигнаха се отново плашилата на сепаратизма. Предизвика се и парламентарен дебат с искане преброяването в Якоруда да бъде отменено. В един парламентарен доклад, например, се казва: "Парламентарните групи чрез оторизиран свой представител да изразят от трибуната на парламента какви са българите мохамедани - българи, насила ислямизирани след 1628 г., или турци, забравили езика си в резултат на българските насилия след 1912 г." Цитирах въпросния доклад не за да коментирам несъстоятелността и на двете предположения, изказани в него. (В края на краищата дори това, че един парламентарен докладчик допуска повече от една теза, е вече крачка напред.) Цитирах го, защото в него е отчетливо проявено отношението към българите мюсюлмани, за което вече говорих: отношението "отгоре", отношението "отвън". Значи, не самите хора от групата на българите мюсюлмани, а парламентарните групи трябвало да определят какви са: българи или турци. Именно заради това определяне "отгоре" и "отвън" доста широки слоеве от общността започнаха да формират различна, "трета" идентичност, идентичност "напук". Тя варира от подигравателните "ескимоси", "йоги", "корейци", записани през същото това преброяване в същата тази част на Родопите, до "помаци", "ахряни", българомохамедани, българи мюсюлмани, само мюсюлмани. Във вече цитираното изследване като "различни" - и от българи (33%), и от турци (5%) - се бяха определили около 60%.
Обяснението за "турчеенето" от 1992 в Сатовча и особено в Якоруда не изисква безкрайно много усилия, ако се познават процесите в региона и в общността. През 1992 споменът за комунистическата "възродителна" политика все още беше много пресен, хората все още много се страхуваха от поредна смяна на имената. Мнозина от тях се записаха като турци, защото смятаха, че - поне по отношение на турците - въпросът с имената е окончателно решен. Други се записаха като турци (и като "ескимоси", и като "йоги", и като "корейци") напук - на същата тази "възродителна" политика и на решенията "отгоре" и "отвън". Постепенно страховете започнаха да избледняват или да бъдат затискани от нови страхове - този път - от мизерията. През 1997 самоопределилите се като турци в Сатовча вече бяха 7%, а в Якоруда - 18%. Стойностите обаче на отговора "Гледат на нас като на "втора ръка" хора" оставаха високи...
Страховете, наистина, постепенно бяха изтласкани - към дълбинните пластове. Готови да излязат на повърхността при всеки опит за нараняване...
Позволих си това може би изглеждащо предълго отклонение от проблема за наркокомуните, защото - без него - би останала неразбрана позицията ми да защитавам теза, с която по принцип не съм съгласна. Не съм съгласна сатовчанци и якорудчани да изгонят наркоманите. Но защитавам правото им да не ги искат. Дори не бих се учудила много, ако в предстоящото преброяване "ескимосите", "йогите" и "корейците" се самоопределят като "наркомани"...
Не съм съгласна с определянето на тези хора "отгоре" и "отвън", както е ставало почти винаги досега. Не съм съгласна със заканителното размахване на "софийски" показалец над "празните главици" на децата от Сатовча, които "някой" бил пълнел с глупости.
Когато се замислих над самоличността на този "някой", най-напред си казах, че вероятно се имат предвид родители, учители и всякакви ретроградни възрастни, които подучват децата да протестират срещу "нашествието" на "другите". След разговора на премиера Костов с главния мюфтия (между другото, напомням, че при духовен глава, макар и не на твоята църква, се отива, вместо той да бъде привикван като чиновник) се досетих, че "някой" трябва да е ДПС. До този момент не предполагах, че премиерът Костов толкова много се интересува от наркокомуните, та чак да обещае връщане на вакъфските имоти срещу съдействие в убеждаването на сатовчанци... Предполагам обаче, че е много загрижен за дискредитирането на ДПС, защото напоследък хаби доста усилия в този сюжет. Ето затова си казах, че "някой" сигурно е ДПС. (Пак между другото напомням, че кметът на Сатовча не е от ДПС, а е избран като независим от 15 кандидати, сред които - и на ДПС.)
Дано сегашният мюфтия не постъпи като колегите си от 40-те, 70-те и 80-те години, които претворявали пожелателните разпоредби на държавниците в заповеди към подопечното им население. Нали благодарение на други разпоредби и закони мюфтиите са били повече държавни чиновници...
Проблемът с наркокомуните и изобщо с наркоманиите е проблем на цялото ни общество. И по отношение на този проблем голяма част от обществото ни (не само в Сатовча и Якоруда) е разделена на "ние" (здравите) и "другите" (болните). Така е и със СПИН, и с хомосексуализма, вероятно - с още много проблеми. Категоричното ми несъгласие в случая с наркокомуните е общественият дебат да се подменя с междуобщностни или с политически противоречия. Политическите противоречия дори не ме тревожат чак толкова. Те в края на краищата са си в реда на нещата. Страхувам се обаче, че нравственият конфликт между "ние" (здравите) и "другите" (болните) все повече се превръща в конфликт между "първа" и "втора ръка" хора. Казвам "конфликт", а не "дебат", защото на "другите" никой не им дава думата - нито на наркоманите, нито на онези от "Помакирия". Конфликтът се разрешава "отгоре" и "отвън" - било с назидателни статии, филми и предавания, било със сделки "вакъфски имоти срещу уреждане на въпроса". Така наранени остават и едните "други" - наркоманите, защото в Сатовча не ги искат, и другите "други" - хората от Сатовча, защото ги смятат "извън България".
Нараняването ще извади на повърхността страха, затиснат в дълбинните пластове. И "помакирците" ще започнат отново да се преброяват като турци. Или като "наркомани"... Което може би е все едно. Ще се преброяват като "други".

Евгения Иванова


Б.р.: Статията е написана преди да започнат скандалите с комуната в Белмекен.


Евгения Иванова е доцент по етнология в Нов български университет. Специалист по междуетнически взаимоотношения и малцинства. През 2000 г. завърши петгодишно изследване "Планината Родопи - модел за толерантност на Балканите", по време на което се беше заселила в Родопите.