Философско изследване
на средновековната нощ
Проф. Цочо Бояджиев представи новата си книга "Нощта през Средновековието" (великолепно и рядко за нашата научна литература издание на издателство "Софи-Р") в препълнената заседателна зала на Софийския университет. Странно за мен бе усещането, че не точно представянето на монографията бе събрало представители на академичната общност, колеги и приятели на философа. И не само защото части от изследването бяха вече публично достояние на философската аудитория, а други положиха началото на едноименен специализиран курс, четен повече от успешно пред студенти от университета.
Споделих още при промоцията на книгата, че да се рекламира творчеството на професора медиевист е лековата и дори само куртоазна задача. Стойностното присъствие на многобройните му монографии, студии и статии и т.н. в българската и европейска научна хуманитаристика е тъй осезаемо, че саморекламира всеки нов труд на философа. Вече самото име Цочо Бояджиев е запазена марка. Ние знаем, че можем да "ползваме" всичко създадено от него, без всякакъв риск да пропилеем времето си или опасност от вредни интелектуални последици. Така в известен смисъл би било излишно да се препоръчва новата книга на аудитория, усетлива за стойностните продукти на научната дейност. Хрумна ми дори не особено дълбоката идея, че в контекста на това самоговорещо за ценността си творчество, представянето на новия труд на проф. Бояджиев може да премине в неколкоминутно полезно мълчание.
Защото факт е, че често в научните среди най-голям шум се вдига по повод най-незначителните постижения. Това, разбира се, е оправдано, доколкото именно те се нуждаят от реклама. Мисля си, че понякога научната легитимация и оправдание на някои съчинения изискват по-големи усилия на рекламиращите ги критици в сравнение с тези, които самите автори са положили. Затова и не завиждам на онези интелектуалци, които са принудени да защитават онова, което сами не харесват. Ето защо, и тогава - при промоцията, и сега - на страниците на вестника, намирам, че е благодарна работа да се говори в суперлативи за книги, подобни на тази, която е написал проф. Бояджиев. Защото едва ли би се намерил критик да оспори стореното; и защото е безкрайно леко и ненапрегнато да се дава положителна оценка на това изследване, което е толкова сериозно, че не може да не е хубаво, и е толкова хубаво, че не може да е несериозно. Но ако "Нощта през Средновековието" не се нуждае от реклама, то на какво тогава се дължеше масираното присъствие на интелектуалците в първа заседателна зала? Струва ми се, че промоцията на "Нощта през Средновековието" стана повод не само за оценка на това научно събитие, но и отбеляза още два знаменателни факта.
Най-напред тя бе свидетелство за една вече трайно формирала се научна общност изследователи на средновековната култура, както и на очертана традиция в университетската медиевистика, начинател и център на която е именно проф. Бояджиев. Така представянето на книгата стана израз и на онова особено интелектуално уважение към цялостната дейност на философа, което е неизмеримо нито с ученическата признателност и почитание, нито с приятелската или колегиалната симпатия. В известен смисъл ние всички трябва да оценим тази дейност и пионерство на фона на битуващите в недотам отдалеченото минало негативни оценки на Средновековието като мрачно и застойно време, като безплодна и безкултурна епоха. В текстовете, в изследванията си и в преподавателските дела проф. Цочо Бояджиев на практика реабилитира една идеологически изтрита от историческата памет култура в нейната пълна философска, религиозна, научна, а в последния си труд - и жизнена смисловост. И като метафора за тази реабилитация можем да считаме осъществения от философа обрат от щампата за мрачната в културен смисъл "Нощ на Средновековието" към блясъка и символичния колорит на истинската средновековна нощ, които той пресъздава по един безукорен начин.
От друга страна, вторият значим факт, съпътстващ промоцията на книгата, бе признанието за образцовостта и качеството на онзи модел (или както каза Георги Каприев - стандарт) на научно изследване, който проф. Бояджиев демонстрира в труда си. Най-напред, впечатляващо е огромното количество текстове, които авторът е изчел, осмислил и интерпретирал. Сред тях са както най-авторитетните философски и теологически съчинения, така и исторически хроники и изкуствоведски изследвания, за да се стигне до чиновнически документи за организиране на градския живот през Средновековието и дори до справочници за употребата на билките в тази епоха. Разбира се, този изследователски маниер не се състои само в дисциплинарното и къртовско проучване на историческите източници и текстове. Би било лековато да виждаме в Цочо Бояджиев роб на собствените му проучвания. По-скоро бих нарекъл тази работа отдаденост на предмета на изследване и, съгласявайки се с Калин Янакиев, дори бих я оприличил на онази специфична учена радост, при която изнурителността е равностойна на щастие. Фактът, че проф. Цочо Бояджиев пише този труд цели 12 години и че междувременно публикува десетки други текстове, ни най-малко не говори за чести почивки или за периоди, в които философът сякаш си отдъхва от досадата на опърничавата материя. Напротив, за мен истинското научно изследване се състои тъкмо в способността да удържаш дълготрайно темата и идеята в съзнанието си, независимо от всички други наложени от обстоятелствата и временните интереси занимания. Това в известен смисъл са изкуството и зрелостта постоянно да се мисли обсебващият предмет, дори "без да се мисли" повърхностно актуално. Защото мнозина от нас са имали в миналото си значими идеи, но колцина са в състояние да не ги изоставят, или което е същото в истинското творчество - да не бъдат изоставени от тях? Цочо Бояджиев е от малкото български учени, които поради тази отдаденост на духовните проблеми е превърнал научното изследване от технология в даденост на собствената си биография. По-нататък за мен образцовостта на "Нощта през Средновековието" като научен труд се състои в умението на автора да работи предметно.
Това означава изследваният предмет (в случая - средновековната нощ) да се обхваща не абстрактно изчистено и с безусловни дефиниции, а като въплъщаващ в себе си една многоцветна палитра от контексти - както тези на метафизическите и символните му значения, така и на канонизираните форми на възприемане, и накрая - на битовото многообразие на свързаните с него човешки действия. В таланта си да постига този пълен обхват и многосмислие на средновековната нощ проф. Бояджиев като че ли постига границите на възможното. Някой дори нарече труда на философа "енциклопедия на средновековната нощ". Убеден съм, че в световната медиевистика по-изчерпателен и цялостен прочит на тази тема едва ли скоро ще се появи. Но от гледна точка на научната дълбочина на монографията, такава поява е и безсмислена.
Така книгата на Цочо Бояджиев е обречена да стърчи самотно сред висините на теоретичната хуманитаристика, което в някакъв смисъл изглежда печално. За сметка на това обаче, всеки дръзнал да щурмува подобни теми интелектуален катерач ще има на какво да стъпи в усилията си.
Но да се върнем към начина, по който Цочо Бояджиев реализира своето предметно изследване.
Бих посочил накратко как се напластяват споменатите контексти в обхващането на феномена. Най-напред, очевидни са възможностите за символното интерпретиране на средновековната нощ, което символно интерпретиране, както писа в книгата си за Ренесанса на XII век Цочо Бояджиев, е особено адекватно и при реконстриуране на цялостната картина на средновековния светоглед, било то официален или ежедневен. Така нощта на средновековните хора изглежда по-разбираема, ако се свърже със символните опозиции на мрака и светлината, на края и началото, на злото и доброто, на действието и бездейността, на смъртта и живота, на отдиха от прибързаните действия на суетния и временен ден и достъпа до вечността. Но при всичките си усилия ние не бихме могли да разчетем тази символика, ако тя не е подкрепена онтологически. Намирам, че тъкмо демонстрираната онтология на нощта, която проф. Бояджиев разкрива по много начини, включително и чрез анализ на средновековното разбиране за отношението на светлината и цветовете, е същинското смислово ядро на монографията. Според проф.Бояджиев нощта през Средновековието притежава метафизическа, онтологична реалност. Като част от Божието творение тя не е отпадък от светлина, лишеност от ден, не е пусто отрицание и недостиг на битие. Въпреки че е инобитие на деня, че е обратно време, нощта за средновековния човек е "необходим елемент от творението" и като такъв е смислена и субстанциална. Затова нощта притежава онтологична структурираност, в нея се разполагат различни същества и тела, тя притежава качествено различни времеви периоди, тя бива почти като телесния свят непроницаемо плътна или податлива на проницание и проглед. В средновековната нощ се движат странни фигури и се осъществяват редица нощни и специфични човешки действия. С други думи - нейната символична природа се покои на една особена и разгадаема реалност. Затова задача на изследването е да не се остава на нивото на несвързаните със средновековната онтология символи, защото тогава тези символи биха били само екзотични изрази на странни за нас феномени.
И накрая, в изследването се обхващат и онези реални нощни действия на средновековните хора - почивката и сънищата, любенето и забавленията, нощните молитви и бдения, както и престъпленията и непозволените актове, без които пъстрата реалност на тази нощ и палитрата от многообразни форми на преживяването й биха останали неразбрани и скрити.
В страниците, посветени на тези човешки нощни действия, проф. Бояджиев продължава традицията на френската историческа школа на "Анали", една от задачите на която бе реабилитацията на ежедневието като източник на историческото познание за епохите. По един парадоксален начин в този научен проект българският философ се включва чрез реабилитация на средновековното еженощие. Затова след публикуването на тази прекрасна монография би било уместно да се запитаме за границите на самата идея за ежедневието. Защото ако то включва тривиалните и недотам тривиални, но повторимо битови пространства на нощния живот, то едва ли е подходящо самото свиване на термина "ежедневие" до обикновените, вършени на светлина дейности. И така - през символичния, онтологичен прочит на феномена до реалиите на обичайното му преживяване - нощта на Средновековието се появява пред читателите динамично, настъпателно, движейки се на интелектуални талази и обрати. За мен "Нощта през Средновековието" е рядка книга, рядко научно събитие именно като резултат от това пълно и многосмислено изследване, което накратко се опитах да илюстрирам. Неговата многостранност и колоритност се дължи не само на духа на Средновековието и на многообразието на феномените на нощта за средновековния човек. Тяхното пресъздаване е също толкова плод и следствие от зрелостта на учения, организирал жизнения си и философски опит изследовател. Затова прелестта на тази книга е както в умелото обхващане на единството на един пренебрегван културен феномен, така и в неприкритото присъствие на онова продуктивно и творческо удивление, което Цочо Бояджиев е съхранил и което можем да определим като усет за многообразието на човешкия свят.
И накрая. Ако вярваме на Сартр, че дебелата книга тероризира, то би следвало веднага да оставим настрани обемистото, съдържащо повече от 600 страници, изследване на Цочо Бояджиев. Но напротив - не са малко онези, които, добре познавайки запазената марка, очакват, че удоволствието от четенето на тази творба ще е достатъчно дълго, за да й се нарадват обилно. Ще ги разочаровам, но няма как да спестя констатацията си, че книгата се чете увличащо жадно, подобно на начина, по който гълтаме първото си утринно кафе.

Райчо Пожарлиев

Доц. д-р Райчо Пожарлиев е преподавател по философия в СУ "Св. Климент Охридски". Автор на книгата "Философски образи" (издателство ЛИК, 2000), на учебника по философия за 11 клас, както и на множество студии, публикувани в академичната периодика.