Изродяване

"Гласове"-те на Явор Дачков се заявиха в своето начало като онова предаване, което ще даде възможност на най-различни гледни точки да покажат осезаемо присъствие в националния ефир. Самото име подсказваше плурализъм - не "Глас", а "Гласове", тоест множество, което не говори в хор, напротив - предполага дори понякога мненията да се прескачат, да се надпреварват в своята изява, без да изслушват другия, чак безцеремонно да го прекъсват. Което също е част от диалога, макар и да е несъвършен диалог - в какофонията на полифонията поне може да се разбере, че няма един-единствен глас, че той е преплетен с много други, които не са съгласни с него и настояват за своята си камбанария, от нея да бъде погледнато и обговорено случващото се и неслучващото се в живота.
Постепенно обаче, не без активното и съзнателно участие на водещия Явор Дачков, тази благородна заявеност бе подменена и предаването вече съвсем не може да се нарече диалог, а единствено монолог. За печалната и нелегитимна трансформация свидетелства фактът, че днес кажи-речи половината от ефирното време на "Гласове" преминава в коментар на водещия: забива той око в камерата, гледа зрителя стъклено-обвинително и ръси високо-морални дефиниции и обвинителни речи, които кой знае защо все са в учудващо добър синхрон с моментната политическа линия на управляващите. Така от рупор на гласовете предаването се превърна в рупор на единствения глас - този, който е на власт. Полифонията се изроди в монофония, плурализмът - в централизъм.
Което неминуемо обрече "Гласове" на пропадане в най-неприятните и отблъскващи хватки и прийоми на властта. Връх на лошия пример в това отношение беше последното излъчване: Явор Дачков не се посвени да пусне на екран един чиста проба компромат, залагайки на сиромахомилството и егалитаризма на българина. Не че картината от пиршеството за ЧРД на Вежди Рашидов през 1996 беше приятна, нито пък етична, особено с гладно-възмутените погледи, надничащи през витрината; въпросът обаче е, че тя отново дойде в подходящ момент (след митинга на интелектуалци - за тази дума, както вече отбелязаха и Георги Лозанов, и Калин Янакиев, множественото число е неподходящо - срещу престъпността, макар че и той си беше чиста глупост) за днешната власт, гърчеща се в неумението си адекватно да реагира на наистина превръщащата се в напаст престъпност. С други думи, в последния брой на "Гласове" Явор Дачков вече съвсем пряко и безсрамно демонстрира клиентелистката и поръчкова същност на своето предаване, което вероятно е в ефир именно заради стриктното си послушание и изпълнение на "линията на партията" и нейните директиви. И не изглежда случайно, че то така бързо и услужливо се изроди в нещо като БНТ по време на "голямата екскурзия", когато пъргави журналисти търчаха на българо-турската граница, за да питат прогонваните отрудени и измъчени хора защо оставят България точно когато трябва да се прибира реколтата.
А г-жа Лили Попова май не гледа "Гласове". Защото ако гледаше, едва ли би се сърдила на подмятанията и мненията, че Българската национална телевизия не е съвсем независима от напътствията на управляващите в начина, по който изгражда своите предавания.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин