Персонажите
на Андрей Даниел


Андрей Даниел обожава плътта на нещата. Самата му живопис е жива, огнена плът. А когато четката и боята се плъзгат по повърхността на предмети и материи, вакханалията е пълна. Не случайно той често прибягва до мъртвата природа, даваща му шанс и изкушение да я съживи. Помним серията от пазара за месо в Солун: животрептящи планини от плът. Рио де Жанейро за месоядни. Рубенсова страст във вариант.
В "Жертвоприношения" карнавалният момент е придобил друг характер. Гаргантюа е отстъпил място пред Господ. Материалното се изследва единствено във връзката му с духовното. Но все пак опиването пред плътта е неудържимо. Връзката с нея е кръвна. Затова и толкова много червено в картините. Червено не като роза. Червено като кръв. Кървави дини, червени като рани нарове, все още кръвоснабдени агнешки главички и хлябове върху кървавочервена покривка. Между тях и четките на художника - намек за собственото жертвоприношение?
И все пак в целия този театрален драматизъм изведнъж бликва спасителното чувство за хумор на художника. Без него кръвта би потекла по собствените ни ръце, за да се слее в една река и да ни отнесе незнайно къде. Именно когато нещата са достигнали връхната си точка на напрежение, Андрей Даниел ги отпушва, наричайки натюрморта с будилник и отрязана петльова глава "Два будилника" или сравнявайки проскубаната четка с опашка на мъртва риба. Когато човек гледа тези картини, на върха на езика му се търкалят едни и същи думи: театрално, драматично, режисирано, интелигентско. И върху небцето остава тръпнещият вкус на нещо по-различно, посипано с непознати и силни подправки. Андрей Даниел обича театъра и театрално ни развежда не само по сцената, но и из потайните кулоари. Той обича да ни тика под носа и това, което не винаги е предназначено за бляскавата светлина на прожекторите. Прави го и сега, подреждайки натюрморти с оглозгани кокали, гора от кокоши крачета и озъбени животински глави. Някой би казал, че той и ваза с цветя да нарисува, тя пак ще бъде действащо лице от пиеса. Какво остава до човешката храна! Разголвайки я до непристойност, художникът бърка с две ръце много по-надълбоко от дъното на тенджерата или паницата. Низши страсти и възвишени ритуали, жалки битки и божествени изживявания преминават през съзнанието ни, докато очите изнемогват от пиршеството на гледката.
Това е Андрей Даниел - просто Андрей Даниел.

Мария Василева







Изкуство
на борда



Андрей Даниел, Жертвоприношения, изложба-живопис, галерия Циклоп