Калиграфия от Иран
На 13 февруари в галерия "Витоша" бе открита изложба Калиграфското изкуство на Иран. Освен образци от стари текстове, изложбата съдържа и рисунки, повечето от тях издържани в типичния за Ориента декоративен стил. Не по-малко декоративна изящност лъха и от изложените заедно с книжните експонати предмети за бита, даващи представа за типичната за Иран традиция в художествените занаяти. Откриването на изложбата беше елегантно придружено от музика на живо, изпълнявана върху старинен струнен инструмент.
В Иран калиграфията е смятана за една от най-древните форми на изобразителното изкуство. Не толкова известна сега, три века назад тя е била добре позната по нашите земи. Използваме случая, за да припомним някои по-важни факти от житието на персийската книга в България през XVIII до XIX век, за които в един по-обширен текст говори ръководителят на Ориенталския отдел при Народната библиотека д-р Стоянка Кендерова:
"Дълъг път извървява персийската ръкописна книга, тръгвайки от Средна Азия, нейната родина, или пък от различни райони на Турция, където също са правени преписи от персийски, докато стигне до библиотеките на известните балкански фондатори. Една от причините за интереса, проявяван към нея, е обстоятелството, че от 1720 г. персийският език започва да се изучава в медресето. Той заляга широко и в програмата на рюшдийето - училището, което възниква в периода на танзиматските реформи в Османската империя. Определени постове в държавата също са изисквали добро познаване на този език. Едва ли обаче само това е причината за присъствието на персийска литература на Балканите. Тематичният й обхват е можел да задоволи различни интереси, а най-търсените заглавия са превеждани и коментирани и на турски език.
Запазените до днес съчинения на персийски, в сравнение с тези на арабски или на турски, са значително по-малко. Някога те са били съхранявани в големите вакъфски или обществени библиотеки, като библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин, на Мехмед Хюрсев паша в Самоков, библиотеките в Кюстендил, София и другаде. Персийската литература е заемала престижно място и в библиотеката, създадена от Шериф Халил паша през 1744 г. към "Томбул джамия" в Шумен.
През IX-XII в. на цялата територия, простираща се от Бухара до Шираз и от Газна до Багдад, в богословската и научната литература като господстващ език се утвърждава арабският. Ето защо по-голямата част от съчиненията, сътворени на персийски, са от областта на художествената литература. В тематичен план повечето от ръкописите на персийски език, разпространени някога в България, представляват също художествена литература с превес на поезията. Най-старата поема, препис от която се съхранява днес в Народната библиотека, датира от XI в. Това е "Саадат нама" (Книга за щастието) от Насир ибн Хосрод ал-Кубадийани ал-Марвази.
Една от най-оригиналните фигури на персийската литература е Мушарриф ал-Дин ал-Ширази, известен под псевдонима Саади. През 1257-58 г. той създава поемте "Бустан" и "Гюллестан" (Розова градина). Те, както и техните тълкувания на турски, са измежду най-представените съчинения в България. "Гюллестан" е била възприемана като класическа книга в преподаването на персийски език и много откъси от нея, предимно с мистично и религиозно съдържание, са заучавани наизуст. Друга поема, която също заема престижно място в библиотечните сбирки в България, е "Панд нама" (Книга за наставленията). За неин автор се приема Фарид ал-Дин Аттар, известен поет и суфист (убит 1221 г.). Аттар е представен и с луксозен препис на най-извстното си съчинение - поемата в стил "маснави" "Мантик ал-тайр" (Събеседване на птиците). Ръкописът е преписан на калиграфски настаалик от шейх Фахр ал-Дин Ахмад през 1490 г.
Между големите поети-мистици, също представени в библиотеките в България, се нарежда и Джалал ал-Дин Руми Мевляна (ум. 1273 г.), основател на ордена на "въртящите се дервиши". Луксозен препис от XVI в. на неговото основно съчинение "Маснави-и маанави", считано за своеобразен коментар на Корана, е бил някога на разположение на читателите на Самоков.
Легендите за библейските и мюсюлманските пророци са жанр доста разпростанен в ислямския свят. Особено ценен с цветните си миниатюри е препис на "Кисас ал-анбийа" (Разкази за пророците) от 1576 г., съхраняван някога в библиотеката на Пазвантоглу във Видин. [...]"
Предложените цитати от д-р Кендерова, която по-нататък говори за ценни образци и на суфистичната литература, за съчинения в областта на етиката, историята, лексикогрфски трудове... дават само бегла представа за старинното персийско богатство, съдържащо се във фондовете на нашите библиотеки. Вероятно то може да бъде основа за интересни историографски изследвания.

И.И.