Къде са ми ключовете?
С обещанието този материал, посветен на древния китайски мислител Лао Дзъ и даоизма, да е последен (не за друго, а защото нямам какво повече да кажа по въпроса), днес ще се спра на "преместването" - така даоизмът нарича проясняването на съзнанието, след което човек започва да вижда света такъв, какъвто той е в действителност.
Един от големите мъдреци на даоизма се "преместил" по следния начин: веднъж той попитал своя учител какво е Тао, а учителят му, вместо да му отговори, го праснал с бамбукова пръчка по гърба и онзи взел, че се "преместил".
Друг даоистки мъдрец години наред напразно търсил просветление. Напълно отчаян, решил да сложи край на живота си. Отишъл на морския бряг да се остави на вълните и миг преди да го стори, внезапно се усмихнал и също се "преместил".
Какво точно са усетили двамата в мига на "преместването" не е казано. Първият се "преместил" някак леко, изтърпявайки удар с пръчка по гърба. Другият бил готов да свърши със себе си. В мига на "преместването" обаче двамата направили едно и също нещо - усмихнали се. Крайно лаконичните и "смълчани" даоистки хроники обръщат специално внимание на тази усмивка. Очевидно тази усмивка не е само израз на радост. Тя изразява същността на самото "преместване".
Всеки е търсил изгубена вещ, за която със сигурност знае, че е в стаята, но не я намира по никой начин. След дълго, отчаяно търсене, се оказва, че вещта "ще му извади очите", но той не е могъл да я види. Устременото към Тао съзнание изпада в подобна слепота. То търси да открие отвъдното, и не вижда, че отвъдното е пред очите му. Усмивката, която трепва по лицето на даоиста, не е точно радостна усмивка, а изненадана, смаяна усмивка, която иска да каже - виж ти, колко било просто! Преместването някъде другаде, се оказва преместване тук и сега.
Разбира се, този пример е елементарен. Даоизмът не си служи с подобни примери. Той не разполага и с техники за "преместване". Обучението се състои в това, че учителят предупреждава ученика за онези пътища, които наникъде не водят. Такъв е случаят с ударения по гърба ученик, който, задавайки въпроса "какво е Тао", е тръгнал по кривия път. Защото "Тао, което може да бъде изказано, не е вечното Тао" - това е основен постулат на даоизма. Какво иска да каже този постулат? Твърде много неща, но в контекста на това, с което се занимаваме в момента, нещо много просто - истинското просветление при всеки идва различно, то е интимна работа, която не може да бъде споделяна с други. Така стигаме до "мълчанието" на даоизма - мълчанието относно "преместването" и мълчанието му относно Бога.
Нека се запитаме, по какво това мълчание се различава от мълчанието по същия този въпрос, да речем, на едно дете. Отговорът е - по нищо не се различава. Просветленият даоист стига дотам да гледа на света с очите на дете и това е велико негово постижение. В момента на "преместването" той спира да мисли за Бог, защото Бог заживява в него.
Разбира се, всичко това са само едни мои предположения по въпроса. Сега трябва да свършвам, защото ще излизам, а пък ми няма ключовете. Търся ги цял ден. Къде ли са? Къде са ми ключовете?

Людмил Тодоров