Нова университетска мрежа
В България вече повече от година съществува т. нар. Академична лига за Югоизточна Европа (АЛЮЕ). Идеята за този проект възниква на един Летен университет в Пловдив през 1999 г., когато Александър Кьосев и Ивайло Дичев говорят за необходимостта от създаване на мрежа от връзки между балканските университети, която обаче да е изградена от хора, които са от самите университети, т.е. които познават проблемите отвътре. Лигата има Организационен комитет, в който влизат учени от балканските държави, но също и от Германия, Великобритания, Холандия и САЩ. Координаторът на Организационния комитет работи по събиране на информация и създаване на база данни за университетите на Балканите. Според Ивайло Дичев Лигата е "стъпка навън към контактите", "единственият начин за преодоляване на нашата провинциална ситуация" чрез сравнение и използване на опита на другите, макар те да имат различни от нашите проблеми.
За да стане по-ясно кредото на ангажираните с този проект, привеждаме някои цитати от документ на Лигата: "Политически маргинализирани или комерсиализирани, университетите в отделните балкански страни са на практика изключени от политическия и публичен дебат. Това е така въпреки че [...] в кризисни политически ситуации студентството отново и отново се оказва най-актвният агент на социална и политическа промяна."; "Провинциализирани и затворени в себе си, регионалните университети са още по-неефективни в трудния диалог на Югоизточна Европа със западните медии и западното обществено мнение. Натрупаните в тях знания, експертиза и критически потенциал остават затворени в собствените им граници, не водят до значими публикации в западни opinion leaders.; "Университетите поддържат илюзията на XIX век, че сръбската, гръцката, българската, албанската, македонската и пр. "висока" академична култура не се нуждаят една от друга, тъй като контактуват директно с Оксфорд, Берлин, Париж и Харвард. Така те не култивират регионален обмен на идеи, културни и публични инициативи, и за жалост, не променят парадигмата на исторически натрупани културни стереотипи."; "Връзките между балканските университети са несистемни и слаби. Исторически тези университети възникват по различно време, следвайки различни европейски и световни образци и обикновено пряко обслужват културната политика на враждуващите национални държави и националистически пропаганди на Балканите. В момента съществуват няколко общорегионални инициативи, които обаче идват "отгоре" - от европейските комисии, от правителствата и от ректорските ръководства на университетите. Макар и изключително полезни, те не активират достатъчно потенциала за промяна "отдолу"..."; "В момента системите за висше образование на отделните балкански държави са доста различни, кризисните ситуации, които преживяват някои от тях, също специфични. Липсва достатъчно систематизирана информация за тези специфики: за съвместимостта и несъвместимостта на отделните законодателства в акедемичната област, за сравнимостта на курикулумите, за академичните стандарти, за типовете университетско управление и финансиране." Общите проблеми, според Лигата, на балканските университети: "разрастване на броя на университети и студенти, което системата трудно поема; поява на законово лошо регламентирано частно образование; слаб университетски мениджмънт; застаряващ хабилитиран състав; brain drain на младите кадри към престижни западни университети; финансови проблеми; ниско заплащане на преподавателския труд; амортизирана база и остарели учебни планове; липса на достатъчен контакт със световната наука и интелектуална провинциализация; липса на координация при подготвянето на специализирани кадри и тяхната бъдеща социална интеграция и професионално осъществяване."
Най-скорошната проява, организирана от Лигата, беше среща на нейни представители със студенти от два, организирани от самите студенти семинара в Софийския университет - филилогическия "Малка носовка" и философския "Проектория". Дискусията очерта доста пълна картина на проблемите във висшето ни образование, като гледната точка беше изместена повече към страната на студентите. Тук споменавам най-наболелите теми: Какво трябва да бъде университетът - "храм на духа" или учебно заведение, в което студентите като клиенти получават знания, катапултиращи ги директно в готови социални нищи? След като университетът сега не е нито едното, нито другото, как да се променят учебните програми, как да се избегне формалното разделяне на бакалавърска и магистърска степен, за да се отговори на по-изчистени и ясни критерии и цели на обучението? Как да се излезе от задънената улица на т.нар. реформа, която от години се води хаотично, на парче и на гърба на няколко вече завършили випуска? Как да се принудят преподавателите да влизат на лекции, а студентите да учат на само за приемни изпити (които и без това са анахронизъм) и за сесии?
Все важни, "актуални" въпроси, които обаче звучат толкова познато и на завършилите преди "реформата", промяната и т.н студенти. Излиза, че за повече от едно десетилетие равносметката е "нищо ново". А какво ще стане след още едно?

И.И.