В началото винаги е подмяната.
В началото НСРТ подмени предпочитанията си с критерии - реши, че след като не му харесват трите кандидатури за генерален директор на БНР, трябва да въведе критерии, по които бъдещите кандидати трябва да бъдат номинирани и избирани.
Фондация "1300 години България", управлявана де факто от държавата, се писа гражданска организация и номинира свой кандидат за директор.
Частната радиостанция "Дарик" реши - заради общественото добруване, разбира се - да номинира чрез своята фондация свой кандидат за директор.
Сдружението на българските писатели изрази своята воля чрез двама от петимата си избрани ръководители - и също номинира свой кандидат за директор.
След това НСРТ отново направи подмяна, този път на критериите с предпочитания. Към културата(!?)
И избра Иван Бориславов на поста.
И започнаха протестите в БНР.
След толкова подмени, когато случващото се започна да прилича на отражение на отражението на писателски фантазъм, ориентирите на разума започнаха съвсем да се губят.
В ход влязоха телата - като последни аргументи. Гладна стачка в "Христо Ботев", контрагладна стачка на Анго Боянов, щафетна реконтра от "Христо Ботев"... Дори тялото на Иван Бориславов влезе в употреба...
И заради какво е всичко това? Заради кариеризма на председателя на НСРТ? Заради гилдийната солидарност на няколко писатели-негови членове? Заради неспазване на демократичните процедури?
Всичко случващо се е резултат на нашето безкритично отношение към подмените около нас. Когато искреният стремеж към демократичност се подменя с лозунга "Напред към Европа", ние не реагираме. Когато прозрачността на приватизацията се подменя с извинения за нейната спешност (почти като сталинското: "Лес рубят, щепки летят"), ние не реагираме. Когато патосът на политиците скрива и подменя логиката на посланията им, ние не реагираме. Когато един директор на (стремящо се към) обществено радио говори за култура, а иска да ограничава и да закрива предавания... Тогава какво правим?
Борбата (защото не за съпротива става дума, а именно за борба) за Националното радио е и борба срещу подмените. Журналистите знаят, че подмяната убива информацията. Дано и хората у нас вече са разбрали, че подмените в крайна сметка поставят под въпрос не "духовното ни извисяване". А физическото ни оцеляване.

К