Генералът и министърът
На 24 март 1999 г. военното командване на НАТО даде заповед за бомбардирането на Югославия. Политиците обясниха на гражданите си, че това било необходимо за прекратяването на колосална етническа чистка и геноцид над косовските албанци от страна на режима в Белград. Медиите се споразумяха за фразата "предотвратяване на хуманитарна катастрофа".
В две документални емисии - по германската телевизия на 8 февруари т.г. и по нидерландското радио ден по-късно - един германски генерал ни представи съвсем друга картина на фактите. За етнически чистки и геноцид от страна на сръбските сили преди бомбардировките и дума не може да става - твърди генералът, позовавайки се на редица официални и поверителни анализи и доклади на ОССЕ, на НАТО, на германското външно министерство и на германското военно разузнаване.


Генерал Хайнц Локвай е дългогодишен представител на Германия при командването на НАТО в Брюксел, а от януари 1995 до август миналата година е военен съветник на ОССЕ във Виена. ОССЕ изпраща стотици свои наблюдатели в Косово, за да следят спазването на договора между американския дипломат Холбрук и югославския президент Милошевич от октомври 1998. С този договор Белград се задължи да изгегли от Косово голяма част от армията и полицията. Щабът на ОССЕ в Прищина съставя въз основа на докладите на наблюдателите си всеки ден доклад за положението в Косово, който генералът също всеки ден чете и анализира във виенския си офис. Генералът следователно е оптимално информиран за развоя на положението в размирната сръбска провинция. Според думите му никой друг регионален конфликт в света не е бил под толкова строго наблюдение на международната общност.
Миналото лято германският министър на отбраната Шарпинг, въпреки искането на ОССЕ, отказва да поднови договора му. Генералът обяснява защо:
"Поводът бе изявлението ми, че германският министър на отбраната Шарпинг не говори истината, когато представи така наречения план "Подкова". Това било оперативен план на сърбите за прогонването на всички косовски албанци. По въпроса написах една студия, в която бе залегнала цялата дотогава публично достъпна информация.1 Заключението ми гласеше, че е невероятно подобен план изобщо да съществува. Публикацията на студията ми предизвика известна шумотевица в Германия, в отговор на което Шарпинг ме обвини, че не съм бил говорил истината. Тогава в писмо до него му казах, че разполагам и с поверителна информация за т. нар. оперативен план. Освен това бях провел в министерството и един подробен разговор с ангажирания с въпросния план офицер. Писах на Шарпинг, че до този момент отказвам всякакви интервюта по въпроса и основавам становището си само на публично достъпна информация. Ако обаче министърът още веднъж си позволи да ме обвини в лъжа, ще се видя принуден да направя публично достояние цялата информация, с която разполагам. Няколко дни по-късно в дебатите в Бундестага Шарпинг ме нарече глупак и наивник, с което ме застави публично да се защитя. Смятам, че за една демократична държава е недопустимо министър да говори неистина, а после другиго да обвинява в лъжа."
Има и такива генерали. От разговора си с офицери в Министерството на отбраната в края на ноември 1999 генерал Локвай узнава истината за т. нар. оперативен план "Подкова". Представена официално на обществеността като сръбски оперативен план за цялостно прокуждане на албанците от Косово, който бил в действие още от октомври 1998, "подковата" се оказва съчинена и изографисана в германското Министерство на отбраната въз основа на някакви общи наблюдения, подхвърлени на Шарпинг от Министерството на външните работи начело с Йошка Фишер. Това с половин уста междувременно призна и сам министърът. Смешно било обаче - репликират днес политиците - със злощастната "подкова" сега да се подклажда съмнение в необходимостта НАТО да предотврати хуманитарната катастрофа в Косово. Ами клането в Рачак на 16 януари 1999?
Съмненията за обстоятелствата около т.нар. "клане в Рачак" са предмет на многобройни публикации.2 Като капак в документалния филм на германската телевизия "Всичко започна с една лъжа" конкретно становище взе най-после и финландката Елена Ранта, шеф на екипа патологоанатоми, извършили експертизата на труповете. Изявлението на госпожа Ранта гласи: "Напълно съзнавам, че е възможно да се каже, че цялата сцена в малкия овраг е била аранжирана. Това представлява реална възможност. Подобно заключение е възможно както въз основа на първите ни експертизи, така и въз основа на проведените през ноември 1999 разследвания на мястото на произшествието. Точно тези заключения предадохме непосредствено на Хагския трибунал. Американският емисар Уокър (шеф на наблюдателската мисия на ОССЕ в Косово) дойде в събота в Рачак и характеризира произшествието като клане, но това бе негово лично решение. Аз систематически избягвах употребата на тази дума."
Засекретеният и до днес доклад на патологоанатомите изтече в пресата преди месец3 и очевидно потвърждава версията на Белград, че поне в този случай става дума за загинали в сражение партизани от АОК, а не за екзекуция. Чуваме и становището на един виден нидерландски експерт по съдебна патология. Въз основа на копие от засекретения доклад той също стига до заключението, че раните на загиналите са от куршуми, изстреляни от голямо разстояние, и че не може да става дума за масова екзекуция. Чуваме отново тирадите на политиците, призоваващи ден след произшествието за военна намеса на НАТО, чуваме и експрезидента на САЩ Клинтън, който се увлича и в подробности: как първо карали жертвите да коленичат в калта, за да ги застрелят след това от упор в тила.
Няма съмнение, че "клането в Рачак" бе непосредствен повод за Косовската война. След последните разкрития обаче същите тези политици сега уверяват, че било смешно да се твърди подобно нещо. Аргументът им гласи, че докладът на патологоанатомите може да не доказва категорично проведената от сърбите масова екзекуция, но и не доказва, че екзекуция е нямало. "Представете си следното - казва генералът: отива човек при съдията и му казва: господин Мюлер уби господин Майер. Съдията, без да го разпитва и без да води следствие, нарежда Мюлер да бъде екзекутиран. После се оказва, че изобщо не е ясно дали е имало убийство и дали Мюлер действително е убиецът. Но съдията казва: може и да няма доказателство, че Мюлер е убиецът, ала няма и доказателство, че не е. Това е случаят "Рачак" до ден днешен. Нека добавя следното: в Рачак са загинали над 40 души, над 40 души са били убити. Това е човешка трагедия. Степента обаче, в която политиците инструментализираха за свои цели тази човешка трагедия - това е същинският скандал!"
От рапортите на наблюдателската мисия генерал Локвай разполага във виенската си канцелария с оптимално пълна и актуална информация за развоя на нещата в Косово. Въз основа на тази информация генералът твърди, че и дума не може да става за ескалация на напрежението в навечерието на бомбардировките, а камо ли за масово етническо чистене или геноцид, което политиците непрекъснато привеждат като основание за военната интервенция. Напротив, твърди Локвай, Белград, общо взето, се придържа към договора с Холбрук от октомври 1998, като изтегля значителна част от силите си, изоставя позиции, позволява на НАТО да контролира положението от въздуха и сътрудничи на наблюдателската мисия на ОССЕ. Всичко това за разлика от партизаните на АОК, които незабавно заемат опразнените позиции и предприемат от тях нови нападения. АОК разчита на това сърбите в определен момент да предприемат безпощадна контраакция, която да доведе до голям брой убити сред мирното население, за да бъде предизвикана военна намеса на НАТО, особено като се има предвид, че НАТО вече е привел силите си в готовност за интервенция. Тази картина дума по дума е залегнала в една инструкция на германското министерство на отбраната, от която генералът цитира.
Изложението на генерала е в рязко противоречие с всички изявления на политиците в навечерието на бомбардировките, които в надпревара призовават за предотвратяването на хуманитарната катастрофа в Косово. "На решителните действия от наша страна няма алтернатива и ние ще ги предприемем!" - провиква се британският премиер Тони Блеър на 23 март 1999, ден преди бомбардировките. Пригласят му военни министри и премиери на други натовски страни. Становището на Локвай обаче се потвърждава и от поредица поверителни документи. Нидерландските журналисти разполагат с копието на поверителен анализ на германското министерство на външните работи от 19 март 1999. Само пет дни преди бомбардировките в документа си външното министерство в Бон констатира, че не само албанците, а всички народностни групи в Косово в еднаква степен са жертва на терор и прокуждания. Друг поверителен документ от непосредственото навечерие на бомбардировките потвърждава тази констатация, допълвайки, че междувременно са напуснати 19 села със сръбско население. Трети документ на германското военно разузнаване за обстановката в Косово от 24 март 1999, деня, в който започват бомбардировките, гласи, че сръбско-югославските сили в Косово изобщо не са в състояние да предприемат широкомащабна офанзива срещу АОК. За целта би трябвало да докарат значителни подкрепления. "През идните дни можем да очакваме само ограничени операции от страна на сръбско-югославските сили срещу АОК. От своя страна АОК вероятно ще се опитва с познатата си тактика "удряй и бягай" да провокира сърбите за контраакции с надеждата тези акции да предизвикат толкова жертви и бежанци, че НАТО да реагира с въздушни нападения" - чете генералът от документа. Това е ситуацията в Косово няколко часа преди да тръгнат бомбардировачите. Тя се потвърждава и от последните доклади на наблюдателите на ОССЕ. Според тях през периода от 1 до 20 март 1999 на територията на цяло Косово загиват от насилие 40 души. "Една трета от тях са сръбски войници и полицаи, изброява генералът, една трета са партизани от АОК, а за последната трета не е съвсем ясно как са загинали: дали от насилия на сърби срещу албански граждани, дали на албанци срещу сръбски граждани, дали при разчистване на сметки между албанци. Вероятно има и известен брой обикновени криминални убийства. Не казвам: имаше само 40 убити. Не, всеки убит е трагедия за жертвата и нейните близки, но за хуманитарна катастрофа, оправдаваща Косовската война, и дума не може да става." Голямата бежанска вълна според убеждението му също руква едва с бомбардировките на НАТО. Намирайки се под натиска на НАТО, сърбите според думите му нямали никакъв интерес да предизвикват масово бягство на албанско население. "Нека приключа със следната констатация - допълва генералът: с войната си НАТО искаше да предотврати една фиктивна хуманитарна катастрофа, а даде възможност за възникването на две съвсем реални хуманитарни катастрофи. Първата бе прокуждането на косовските албанци след започване на бомбардировката, втората бе прокуждането на сърбите и другите малцинства от Косово след войната. Войната на НАТО най-малкото бе съотговорна за тези две катастрофи."
Ноември миналата година впрочем се появи и един официален документ на НАТО, който изтъква ролята на АОК като решаващ фактор за ескалацията на напрежението в Косово. В Декларацията на Парламентарната асамблея на НАТО от 11 ноември 2000 за причините и последиците от Косовската война между другото се казва:
"Сръбските репресии намаляха под въздействие на присъствието на наблюдателската мисия на ОССЕ през периода октомври-декември 1998. От декември същата година нападенията на АОК срещу сръбски позиции и цивилни граждани рязко се засилват. Конфликтът наново ескалира, и то с цел да възникне хуманитарна криза, която да предизвика интервенцията на НАТО. С така нареченото "клане в Рачак", неизяснено до наши дни, възникна чувството, че трябва да се намесим."
Генерал Локвай остава озадачен от обстоятелството, че този официален документ на НАТО остава крайно безинтересен за медиите. "Като го чете човек, обзема го странното чувство, като че ли е попаднал в друг свят. Нещо като в "1984" от Оруел. Това, което човек в този документ чете - а става дума за официално приет документ на Парламентарната асамблея на НАТО, не за писанието на някой журналист - е точно стратегията на АОК, точно провала на НАТО или на Запада. Мисля, че медиите изобщо не забелязаха този доклад. Ако и след този доклад някой политик дръзне да заяви: Ние трябваше да се намесим, за да предотвратим геноцид, трябваше да започнем война, за да не допуснем хуманитарна катастрофа! - тогава и аз не знам какво повече. Отговорните за войната политици би трябвало при четенето на този документ да червенеят от срам."
За последното още няма сигнали. Никакви. Остава въпросът защо политиците представиха на обществеността една картина на нещата в Косово, коренно различна от картината, залегнала в поверителните доклади. Дали защото не са били добре информирани? Дали защото желаеха тази война? Нидерландският радиодокумент не се задълбочава по този въпрос. Авторите на германския документален филм Йо Ангерер и Матиас Верт цитират бившия американски правителствен съветник Уейн Мери със становището му за амбицията на САЩ да разкрият ново поле за дейност на бившата отбранителна организация НАТО. По въпроса ще си гадаем още известно време. Затова пък никакво съмнение не остана в творческата готовност на политиците за сътворяването на хуманитарни катастрофи с цялата манипулативна мощ на модерните медии.

Жерминал Чивиков


Жерминал Чивиков е журналист, политически емигрант в Холандия отпреди 10 ноември 1989 г. От дълги години работи в българската редакция на радио "Дойче веле", Кьолн. Политическите му коментари излизат редовно и на страниците на "Култура".























































1 Heinz Loquai: Der Kosovo-Konflikt - Wege in einen vermeidbaren Krieg. Die Zeit von Ende November 1997 bis Marz 1999.(Demokratie, Sicherheit, Frieden Bd. 129) Nomos Verlagsgesellschaft, Baden-Baden 2000, DM 39,00





































2 Вж. "Култура" от 5 февруари 1999 г.






















3 Вж. "Култура" от 26 януари т.г.