Болен здрав носи

"Сега ще чуем Иван Бориславов, който се престраши. Добър ден."
"Не става дума за никакво престрашаване, просто искам да направя две уточнения по повод на вчерашната публикация на вестник "Сега"."
"Сигурно ще ги направите, но все пак трябва да обясните защо 5-6 пъти отказвате да излезете по "Хоризонт".
"Защото все пак, мисля, Лили, че Ви обясних на Вас, че стилът на генералните директори на обществените радиа в този свят, към който ние сме се запътили, е следният: генералният директор може да прави само изявления, но не и да участва в самата програма... Тоест, може да прави изявления с гласа си, но не и да участва в интервюта, в разговори, излъчвани в радиото или медиата, която той ръководи."
"Един момент, ако обичате. Това Ваше внушение, че генералният директор не може да участва, го вземате от някакъв документ, или това е Вашето чувство?"
"Не, това са моите наблюдения и това са..., това нещо просто го знам."
"Нищо подобно, тогава защо участвате по други медии например?"
"Ами, естествено че..."
"За да се покажете, за да Ви чуят!"
"...моето мнение все пак трябва да се чуе, ако някой се интересува от него, стига това мнение да не е манипулирано и да е точно."
"Значи Вие нямате доверие, че ще бъдете добре показан при нас ли, какво?"
"Не, аз Ви казах, аз мога да направя официално изявление, което да го прочета, или да бъде прочетено като точен текст, това е, което искам да кажа..."
Когато включих телевизора в неделя и чух новините, ми стана тъжно и страшно. Тъжно, защото разбрах, че Иван Бориславов е отговорил по най-красноречивия начин на натиска, така, както досега не съумя да направи с думи - рухна физически. Страшно, защото медийната среда веднага погълна факта, храносмля го с няколко други и изплю Новина: "След участие по телефона в "Неделя 150" генералният директор на БНР получи инфаркт..." Но такова "след" в нервния контекст от последните дни звучи ни повече, ни по-малко като "заради", а "заради" в случая е драстично непризнаване на даденостите. Изтръпнах, като си представих какво ще бъде досътворено в медиите... Слушах внимателно "Неделя 150", чух краткия и незначителен разговор с вече овехтели реплики, който проведоха Бориславов и Маринкова, и съм безкрайно наясно, че той не беше причина, а симптом, при това твърде бледичък. По-рано Лили Маринкова и Величко Конакчиев бяха взели недружелюбно да си говорят на Вие и то беше по-голямо събитие. Михаил Неделчев заяви в ефир, че четирима от петчленния състав на управителния съвет на СБП всъщност не желаят да имат нищо общо с издигнатата от Съюза кандидатура за директор на БНР - и то беше по-голям скандал. Кирил Кадийски коментира като "ненравствена" гладната стачка за двама, която драматизира излишно конфликта, и отвъд всякакви аргументации му придава неповторим кичозен привкус - и то беше по-голямо прозрение.
Защо да се насилват фактите, виновностите да се преразпределят набързо, а истината за употребения от доброжелателите си Бориславов, за омерзената от псевдо-същности българска културна среда да се замества с правдоподобието на една уж причинно-следствена ситуация?
"Как възнамерявате да управлявате една институция, която Ви отхвърля в лицето на болшинството си журналисти?" "Не знам дали са болшинството..."
"Шестстотин човека, лесно е да бъде изчислено."
"... тъй като в момента действително работи една огромна фабрика за слухове. Аз разчитам на разговорите с хората, разчитам на диалога, тъй като много от хората изразяват своята подкрепа и в момента се оказва един директорски натиск върху подчинените... Защото, съгласете се, че всеки новоназначен директор в целия нормален свят трябва да има възможност да си подбере екипа, а на мен тази възможност не ми беше дадена, за съжаление."
"Не Ви разбирам, в какъв смисъл, нима тези хора, които избрахте за управителен съвет, или за директори, не ги избрахте Вие?"
"Вижте какво, има точно тука заложени мини от господин Александър Велев, назначавайки директори с договори за една година, като че ли той не е знаел, че изтича неговият мандат. Това искам да уточня и Ви благодаря."
Поради неадекватности в Закона за радио и телевизия, поради безхаберието на НСРТ и нежеланието му да признае една от най-явните си грешки, ознаменувайки я със саморазпускане, поради въпиющото скудоумие на ред претенденти за български интелектуалци, поради неетичните опити за лична саморазправа там, където има място само за институционален допир, под директорското кресло на Иван Бориславов се пресякоха няколко линии на силно напрежение и той се озова в болница (дай Боже скоро да се оправи и да се върне към нормалното си ежедневие). Е, въпросът е: заслужаваше ли си неуместното положение във и около БНР да се превърне във въпрос на живот и смърт, за да лъснат още веднъж очевидностите?

Нева Мичева








От въздуха
подхванато