Нещо като драма...

Следователка, Убиец и Охрана са трите лица, намерили своя автор в лицето на Елин Рахнев и опитващи се да "действат" на сцената в първото представяне на последния му текст. Не се подмамвайте. Това не е криминална драма, макар че точно такава предварителна представа цели да създаде авторовото "разпределение" на ролите. Не повече от пет-десет минути са необходими да се разбере, че квазиследствието, което води Следователката, ще "разкрие" поета в престъпника (съдията или палача) и престъпника (съдията или палача) в поета, който спи във всеки (от нас/вас). Ще покаже абсурдността на живота ни, разтворен в ежедневното (ех, тази все неизтляла мъка по Абсурдизма!). Какво ще правите в оставащите час и нещо, понесени от придрямващата есен на скуката и високата претенция за поетични приливи на сцената, не знам.
Може пък някой да се стресне внезапно от откритието, че всичко е мимолетно, че в делничното се е утаила поезия и после да избърше някоя сълзица с поетичното обяснение "устните ти са като многоточие, което не свършва". И след това - успокоен от колумбовата си роля - да започне да бърка в торбата на ежедневието си, за да заплита метафори от типа например на "крехкото лято на твоя глезен". Това е все пак за препоръчване, защото така хем ще му мине по-бързо времето, хем после, току-виж, се родила нова пиеса. От друга страна, е може би по-добре този порив да не се поощрява излишно с припомняне на христоматийния пример за сюрреалистичното писане (с разбърканите в една торба думи). Защото той ще трябва да се допълни от също така христоматийното изказване на Бретон, че винаги си проличава кога в торбата е бръкнал Поет. А в случая това не е нужно, за да не се спира творческият процес по писане и в залата.
"Високата есен на твоето тяло" е нещо като драма, нещо като поезия, изобщо като нищо освен претенция за двете - и накрая нито едно от тях. Режисьорът Георги Михалков е положил максимални усилия (заедно с актьорите и сценографа) да задържи погледа на зрителя, създавайки напрежение: в преследването от Следователката (Василена Атанасова) на ритъма при разказването на "фабулата на престъплението" от Убиеца (Валентин Танев); в ритуализираната смяна на "методите"/сцените на разпита; или чрез въвеждането на загадъчност например в разговора между Охраната (Петър Калчев) и Убиеца, в който той му обяснява, че приключва с престъпниците в зависимост от това какво е чел. Но да се превърне хладната, рехава поетична есен на този текст в макар и циганско театрално лято на сцената е нелека работа. Това, което виждаме, е повече от това, което чуваме, и все пак не стига за спектакъл от почти час и половина.
Изобщо, може би най-адекватната медиа на този текст не е точно сцената, а тв-предаването "Кръгове". Най-малко по две причини: първо, защото е само половин час, и второ, защото земетръсният монтаж на кратките информативни клипчета и назидателната фамилиарност на "водещия текст" няма да ви оставят време да разберете точно за какво става дума - а така най-лесно се създават модни фигури и събития в културното ежедневие.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата

Високата есен на твоето тяло от Елин Рахнев, Малък градски театър "Зад канала", постановка Георги Михалков, сценография Кольо Карамфилов, костюми Боряна Семерджиева, музика Константин Цеков, пластика Татяна Соколова, в ролите Василена Атанасова, Валентин Танев и Петър Калчев.