(Не)поетични предизвикателства

Една малка стихосбирка, скромно съставена от 17 текста, а всъщност промислена в своята цялостност книга. Бойко Пенчев не се е поддал на изкушението (а това си е вече трудна работа!) да налепи старо към ново, да изпъстри един добре подет замисъл с повече или (обикновено! по-малко подходящи отклонения. Неговото слизане в Египет, в "черната земя глупашка" на Йосиф по Томас Ман, пародира есхатологичната идея и в същото време носи нещо от нейното иронично-увлекателно, гробовно-увеселително настроение. Много от поетическите похвати, които ще срещнем, станаха емблематични за новата българска поезия на 90-те и може би малко се поизтъркаха докъм края на десетилетието. Интелектуализмът, пародията, шаржираната поетичност на лирическото преживяване, играта с класиката, остроумието на неочакваните гротескни асоциации, развързаното общуване с други текстове през каноническите ограничения... - всичко това плени въображението на българския (най-вече по-млад) читател, преситен (понякога погнусен) от дамяновсконедялковската сантиментална сладникавост, и може би даже възпита едно поколение в подходящ (за себе си) начин на четене.
При Бойко Пенчев срещаме всички тези особености едновременно, даже ударно-вкупом, но те не оставят усещането за пресиленост или демонстративност на желанието да изглеждаш оригинален и интересен. Тук те по-скоро "естествено" изразяват (или разиграват) един специфичен лирически темперамент - овладян, ироничен и самоироничен, дистанциран от способността за непосредствено вчувстване в емоционалния характер на поетичното преживяване. Иначе казано - тази поезия се чете в някакъв смисъл не-поетично: заради любопитството към интересни идеи в съдържанието, заради интелектуалното предизвикателство, заради увлекателната игра на асоциации с други текстове, заради смелостта, с която третира високата национална текстовост (най-вече Ботев) - и много по-малко с очакване да задоволи някакъв вид "лирична" емоционална чувствителност. Неслучайно сред най-интересните и усладителни текстове са нестихотворните етюди "Лица" и ироничните басни в "Деяния".
Единствено в стихотворението Love's Labours Lost пропада игрово-ироничният тон на общото настроение и тогава в текстовата фактура нахлуват скучновато разтеглени описателни елементи. Силата на книгата си остава в интелектуалната провокация, в остроумието, в хуманитарната ерудиция, която по неочакван начин заплита връзка между несъвместими представи и разплита традиционната съвместимост на обичайните отношения.

Милена Кирова







Думи
с/у думи





Бойко Пенчев. Слизане в Египет.
ИК Жанет - 45.
Пловдив. 2000