Елин, влюбеният в другите живи
Защо пиша тези редове ли? Не за да оценявам или анализирам пиесите на Елин Рахнев. Не ми е и работа. Пиша тези редове, защото ми се струва, че трябва да се научим да се обичаме, да се уважаваме, да се ценим, да се съхраняваме. Знам, че това е най-трудното умение, но знам също, че то ще даде добри плодове. Иначе ще продължаваме да пропадаме все повече в агонията и комплексите си, в неизтребимия си манталитет, в злостта си. А тези неща не дават, никога не са давали плодове.
Защо обичам Елин ли?
Защото появата му в българската драматургия разби статуквото: нови автори за театър в България няма.
Защото появата на "Боб" обърна прожекторите не само към него, но и към другите.
Защото благодарение на Елин до края на сезона в Народния театър ще се играят четири нови български пиеси, две от които на непоставяни досега автори. Което не се е случвало от много години в нито един български театър. Въпреки грижите на живите класици на драматургията ни. Или по-точно благодарение на техните грижи.
Защото Елин отвори нова писта, по която спокойно можеш да вървиш и да казваш: ето, аз съм драматург в България и пиша пиеси. А не да се препъваш и да се изчервяваш - аз съм нещо, което в България го няма, автор съм на пиеси.
Защо обичам Елин ли?
Защото за първи път в живота си срещнах човек, събрат по перо, за когото беше жизненоважно да ми помогне.
Защото за първи път от колега чух думите: не се отчайвай, продължавай да пишеш, ще видиш, че всичко ще се оправи.
Защо обичам Елин ли?
Защото веднъж ми каза: какво означава някакво си самоубийство? А друг път го чух да говори: никого не мога да изхвърля от живота си, помня ги всичките, мисля ги, те са в мен, никого не мога да забравя. За какво ми говориш, попитах го. За всичките хора, които познавам, за всичките приятели, за всичките предатели, не разбираш ли?
Пиша тези редове, защото искам да ви кажа: Елин трябва да бъде пазен. Да, знам, че всеки човек трябва да бъде пазен. Но просто хора като Елин трябва да бъдат пазени повече.

Теодора Димова

Толкова любов само в 2000 знака... Елин Рахнев е за завиждане! Само че тази любов в случая няма нищо общо нито с критиката на авторите на "Култура", нито с драматургичните опити на самия Елин Рахнев. Гореописаната любов, при цялата й трогателност, е личен проблем на Теодора Димова.
А сега по същество. Желанието на Е. Р. да пише драматургия е похвално, но съвсем не достатъчно. Поне засега от театралните му текстове тече едно-единствено съобщение - че авторът им е чел Антон Павлович Чехов. Аз лично познавам доста хора, които са чели Антон Павлович Чехов, но те не обличат този факт в толкова много думи. И не настояват да го наричаме пиеса.
Колкото до приноса му към разпространението на новата българска драматургия, все пак трябва да се признае, че той е поделен - поне с главния драматург на Народния театър Константин Илиев.
А иначе е важно да се пишат пиеси. Дано и на Елин Рахнев някога му се случи.

К. Ч.