Предложение за сценарий
На 10 март т.г. ще се проведе Общо събрание на Сдружението на български писатели, на което най-после би трябвало да се избере контролен съвет на формацията (нещо, пропуснато на предишното събрание), както и да се дискутира състоянието на оранизацията, внезапно добила публичност с "номинацията" на Иван Бориславов за шеф на Националното радио.
Зад всеки възможен дневен ред, обаче, пред събранието стои един-единствен въпрос: ще го има или няма го да има писателското сдружение въобще. Кризата в медийната среда, чийто изход видимо не се задава, може да бъде решителен катализатор на този дебат. Но дали в тази именно криза на доверие в Сдружението не е късно да се разсъждава какво точно трябваше да бъде то?
От съчиняването на Сдружението на българските писатели през 1994 като протестен акт срещу незачитането на демократичните ценности в казионния Писателски съюз, та до ден-днешен, липсва отговор какво мотивира сдружените писатели да се включат в тази творческа общност - естетически сродства или нуждата от взаимопомощ, или необходимост от синдикална защита? Ще решите, че подмяната на горните "или" с "и" е поставило пред членската маса невъзможни за изпълнение задачи. Грешите.
Разпадът на сдружението на отделни групировки (отдавна) се дължи на факта, че и естетическата близост, и професионалната взаимозащита се оказаха ужасяващо пренебрежими величини за сдружените българските писатели. Доста от членовете привиждат СБП като политико-литературен локомотив на обществото. (Бившият председател Иван Теофилов, настоящият Михаил Неделчев станаха неизбежни жертви в съпротивата срещу пледираната от тях синдикализация на сдружението.)
Настоявам: писателите, самата литература не бива да се бранят от политическото, напротив. Твърдя, че въпрос на елементарна гражданска почтеност е творчески организации като Сдружението да се защитават от каквато и да било партизация. Но в статуса си на сдружен писател съм ставал отвратен свидетел на публичните терзания на редица сдружени колеги относно това дали и как формацията ни удържа своята политическа правилност. Комическият размах на параноята им най-често прикрива политическия и моралния опортюнизъм на хора, които в настоящия момент се легитимират като писатели само чрез членска карта.
Така в дебатите, последвали избирането на радионачалството (в които Михаил Неделчев следваше да прояви по-еднозначна позиция), част от членовете на Сдружението произведоха несъгласните с офертата "Бориславов" в розови/червени писатели - врагове на демократичните ценности.
Ето един предполагаем сценарий за протичане на събранието (той се опира на предпоставката, че диалогът между сдруженските групировки надали е възможен):
Първо: Политическото крило от писатели-пенсионери иска оставката на Управителния съвет в лицето на председателя Михаил Неделчев и неговите членове Емилия Дворянова, Николай Кънчев и Пламен Дойнов, чиято основна вина представлява неколкократното съобщение, че номинацията на Иван Бориславов представлява документ с невярно съдържание.
Второ: При прогласуването на оставката Михаил Неделчев и неговият екип биват остракирани от здравите писателски сили.
Трето: (Младите) писатели погнусени напускат организацията.
Четвърто: ?...
Животът винаги може да поднесе изненади. Но този сценарий за съжаление покрива почти всички възможности...

Марин Бодаков