Мюзикълът на Любомир Денев
Yesterday - мюзикъл за Младежкия театър от Любомир Денев и Стефан Мавродиев. Като универсална метафора на времето (вчера-днес-утре) "Йестърдей" може да се случи само в жанра мюзикъл, който винаги поднася изненади, без да губи от популярната си музикално-сценична идентичност. С такъв контекст и с отправната идея да изрази безнадеждно-остарялата болка на трупата на Младежкия театър по разрушения му дом, "Йестърдей" действително се случва като мюзикълна премиера именно на този толкова обичан през 60-те и 70-те години столичен театър.
От вчера са любовната история и образните схеми, драматургичните похвати и конфликтите в сценария - приемани тогава за авангардно-дисидентски. Днес те се коментират от сцената със самоиронията или с помъдрелия скептицизъм на претръпналото от разочарования театрално поколение, което въпреки всичко предпочита да вярва в неосъществените мечти от вчера отколкото в непостижимите надежди за утре. Живата материя на мюзикъла: музиката на Любомир Денев, стиховете и сценарият на актьора Стефан Мавродиев, който е и централно действащо лице в сюжетния разказ, сценично се версифицира от режисьора Андрей Аврамов, с музикалното ръководство на Данко Йорданов, хореографията на Анита Цветкова и костюмите на Мариана Минковска. Препратката към заглавието на най-популярната песен на легендарната ливърпулска четворка е улучен идиом и на бийт-епохата, и на реминисценцията в сценичния разказ - условно рамкиран като директен репортаж от мястото на проточилия се в безвремието строеж на бул. "Дондуков" (сценография Петьо Начев) . Монотонната протяжност на това безвремие, заедно с логичните конфликти между поколенията - едното разрушило, а другото принудено да възстановява разрушеното, е пренесена и върху пространния пролог, оставен от режисьора без музика. Само че така завръзката на действието стои декларативно-отчуждена. Превключването на същинска жанрова вълна става с оркестрова парафраза от темата на централната героиня (Соня), която по класическите канони се отъждествява с любовта и естествено се превръща в основна музикална тема. Разбира се, мюзикъл без любов не е мюзикъл, точно както и любовта без конфликти не е любов. Но конфликтът на влюбените в "Йестърдей" е предопределен от сблъсъка на младежкия порив с политическата конюнктура на времето. И в този смисъл големите ансамблови сцени в мюзикъла: "Диспутът" и особено "Кантата за престъпността" откровено пародират конюнктурните постулати на соцреализма с красноречиви музикално-стилистични препратки - от оперната патетика, през масовата песен до вариететния номер и вицово аранжираната чалга. Изобретателността на композитора нюансира по специфичен начин не само отделните социални и възрастови групи, но и различните персонажи, съобразявайки възможностите и на конкретния изпълнител. Освен двете ансамблови сцени, образци в това отношение са също: джаз-дуетът "Флиртът" (за Светослав Добрев и Антоанета Добрева), крими-суингът "Песен за далаверата" и виртуозният хит "Роб съм аз!" (написани специално за дрезгаво-експресивния Яни Йозов), кабаретно-бруталният телефонен диалог "Следователят" (за Явор Спасов) и най-вече квази-оперетният автошарж на арестувания пийнал професор "Какво е любовта" (специален музикален бонус за най-пеещия актьор на Младежкия театър - Николай Бинев). Драматичните кулминации в музикалната драматургия градират в последователност: от "Възможно ли е?", "Песен на Соня", "След първото предателство", до моралната поанта на мюзикъла и същевременно вдъхновено поетично откровение на неговите автори - финалната балада с "келтски" секвентни интонации "Такива бяха времената". Докато шоу-внушението изцяло разчита на еуфоричния младежки бунт в ансамблите на заглавната рамка (в двата й варианта: "Младостта е една друга страна" и "Още днес") и на рападжийския "Хепи бъртдей". Цялостната звучност на "Йестърдей", която сама по себе си показва музикантското уважение на Любомир Денев към епохата Бийтълс, стилово е обобщена от симфо-поп-саунда (благодарение и на великолепните авторски аранжименти), а деликатната характеристика на интимните сцени е осмислена чрез джаз-импровизация. Жалко, че подобно на ежедневно-безличните костюми и хореографията на спектакъла не кореспондира с оригиналния авторски стил на композитора, с импулсивната му интонационна инвенция и сякаш остава глуха за остроумните ритмични цитати "ала Ринго Стар" или отчетливите акценти в джаз-импровизацията. Чисто актьорско пластично постижение е ефектната техничност на сценичния бой, особено в "Кантата за престъпността". Заслужава да се отбележи и постигнатото ансамблово звучене на целия изпълнителски състав, което е безспорна жанрова заслуга на режисьора и музикалния ръководител. Още повече, че трупата на Младежкия театър не разполага с хор и балет, а същевременно част от актьорите играят и по няколко второстепенни роли. От младите солисти, с най-органично присъствие, въпреки скромните си гласови данни, е Валери Йорданов (в ролята на войничето и младия Стефан Мавродиев). Двете изпълнителки на Соня - Антоанета Добрева и Даниела Кръстева (одобрени сред 40 кандидатки на предварителния кастинг за ролята), със своите различни дадености амбициозно и с много енергия се стремят да покрият сложната жанрова фактура на образа. Но адреналинът на спектакъла, както и мисията да се защити нов български мюзикъл, създаден специално за трупата на Младежкия театър, емблематично се носят от актьорите Стефан Мавродиев, Николай Бинев и Иван Несторов. За възхищение е и фактът, че ръководството на театъра е положило неимоверни усилия да обезпечи подобен проект според съвременните изисквания на жанра - с необходимата озвучаваща и осветителна техника, с професионално подготвена и реализирана реклама по бродуейски стандарт. И нищо чудно мюзикълът "Йестърдей" да върне и вярата на публиката във Вчера...

Румяна Каракостова