Да не започваме всичко отначало
- Госпожо Денева, "стоте дни" от управлението ви преминаха. Поехте длъжността директор на Държавното хореографско училище - София, в момент на натрупани проблеми и трусове, предизвикани от новия Закон за образованието. Кои бяха най-драстичните предизвикателства през тези първи дни за вас?
- Нямаше предизвикателства. Педагог съм в това училище от 1984 г. и съм вътре във нещата. Тъкмо тези натрупани проблеми и развитието на различни процеси, тъкмо моите несъгласия ме накараха да се кандидатирам за директор. А не някакви амбиции и жажда за кариера. Защото административната работа, включваща организационни, финансови, битови проблеми е враг на твореца и аз вече усещам върху педагогическата си работа негативния ефект. Но истината е, че много обичам професията си, а също и балетното изкуство, и зная колко трудно се създава един добър професионалист. За половинвековното си съществуване училището създаде кадри, които прославиха културата ни у нас и в чужбина. Но днес реалностите са други. Страната ни се отваря към Европа, намаляват бройките и средствата за балетните ни състави тук и много от възпитаниците ни заминават за чужбина. А там се търсят универсални танцьори. Нашето училище има традиция и не трябва да започва от начало. Но е задължително образователният процес в него да се осъвремени и преосмисли, за да могат кадрите му да са конкурентоспособни на външния пазар. Ние, преподавателите, присъстваме в училището заради децата и не можем да бъдем равнодушни към бъдещата им реализация след завършването.
- Идеите ви за реформа са в основата на проекта ви, с който спечелихте конкурса. Какви са те и работите ли вече по тях?
- Приех длъжността на 29 август, когато вече действаше утвърденият учебен план за годината, така че за истински промени още не може да се говори. Но съм оптимистично настроена за бъдещето, тъй като тревогите и неразбирателствата отминаха и днес Министерството на културата и Министерството на образованието проявяват разбиране и отзивчивост по въпроса. Идеята ми е за обособяването на три професионални направления - класически танц, български танц и модерни техники, както и три етапа на обучение: от 4-ти до 7-ми клас децата изучават трите стила, след което се полага изпит. Продължаващите във втория етап - от 8-ми до 10-ти клас (тук се приемат също деца, идващи и от други училища) вече са ориентирани за специалността, която ще бъде водеща в образованието им. Третият етап - 11-ти и 12-ти, са майсторски квалификационни класове със силно специализирана програма. Завършващите тези класове трябва да имат квалификацията и умението на завършилите колеж. След полагане на изпити по специалните предмети да се удостояват с диплома на артист танцьор и педагог. Разбира се, това е само проект, който при евентуална реализация би претърпял промени според обстоятелствата.
- Разбрах, че група изтъкнати балетни дейци са внесли предложение в Националния съвет за музика и танц към Министерството на културата Държавното хореографско училище да получи статут на национално училище. Настоява се още курсът на обучение да се провежда в съкратени срокове, за да могат възпитаниците на училището да завършат образованието си на 16-годишна възраст. Предложението е било подкрепено от Националния съвет за музика и танц. Какво е вашето мнение?
- Поддържам предложението. Балетът е изкуство на младостта и 16 години е нормална възраст да се започне една танцова кариера. А колкото до названието "Национално танцово училище", надявам се наистина да станем национално. Училището ни навършва 50 години. Но ще призная, че амбициите ми по въпроса са много по-големи. Мечтая с времето училището ни да се превърне от национален в международен танцов център. И това не са безпочвени фантазии. Притежаваме изключителна материална база, с каквато не могат да се похвалят другите подобни училища. Прекрасни зали и общежитие, а педагозите ни са висококвалифицирани, признати и навън. Скоро ще осигурим топла храна и студен бюфет за учениците, които години наред гладуваха с по една баничка на ден. Но най-голямата ни мечта е построяването на наш, собствен учебен театър. Проектът вече е готов. Той е възможно най-икономичният, който някога е правен. Това ще бъде постройка, влизаща в комплекса на сградата със салон за 350 зрители и сцена с големина като оперната. Предвиждаме собствени костюмиерна и работилница за палци. Знаете колко непосилни са за нас и децата във финансово отношение набавянето им отвън. Това е изключително важно за обучението на възпитаниците ни. Сцената е тази, която прави от артиста артист. Засега най-големият ни проблем е, че децата малко танцуват пред публика и на практика израстват като артисти едва когато постъпят в професионална трупа. Щом се сдобием със собствена сцена, ще си изградим и репертоар, който ще представяме не само тук, но също така в провинцията и в чужбина. Тогава бихме могли да каним хореографи и изпълнители от другите училища отвън, да създаваме смесени продукции. Подобна интензивна дейност несъмнено ще привлече вниманието към нас, а училището ще стане привлекателно място за деца от чужбина. Ето, в този смисъл говоря за международен танцов център. А защо да не стане? Щом България преди 36 години даде на света Първия балетен конкурс, който и досега си остава най-популярния и престижния, защо да не създаде и образователен център, естествено кореспондиращ с конкурса. Но за да се случат всички тези хубави неща, трябва не само преподавателският екип от педагози и хореографи, но и цялата ни културна общественост да застане зад идеята. Нека всеки, който обича и цени балетното изкуство, да помогне с каквото може. Най-важна в случая е финансовата помощ. Ние правим всичко възможно в откриването на спонсори и симпатизанти на балетното изкуство. Свързваме се с фондации тук и в чужбина. Разчитаме много на съдействието на госпожа Алиса Софиянска и господин Николай Гришко, които са членове на училищното ни настоятелство. Вече имаме известни успехи в тези насоки. Фондацията на Кралицата на Дания, която покровителства и подпомага изкуствата и има особено разположение към балетното изкуство (Кралицата е автор на скици за костюми на балетни спектакли), ни протяга ръка. За нас е интересна датската школа и по-точно техниката Бурнонвил. Ще ни изпратят и педагог от Кралското училище в Копенхаген. Той ще проведе с нашите ученици семинар върху тази техника. Ще получим като подарък и постановка - III действие от спектакъла "Наполи" - балетния шедьовър на гениалния датски майстор. Тук ще отбележа, че възнамерявам семинарите за изучаване на различни техники, незаложени в учебната програма, да се превърнат в постоянна практика. Затова ще направим всичко възможно да установим постоянен контакт с видни педагози и с ръководството от другите училища. Дори имам идеята България да стане домакин на творческа среща за обмяна на опит и идеи между директорите на тези училища. Защото единственият верен път е този на обмяната на знания. Вече имаме покани. Скоро шест наши деца ще вземат участие в балканския фестивал, провеждащ се в Солун. Навсякъде по света ежегодно се провеждат също фестивали на фолклорния танц. Известно ви е какво силно впечатление правят българските танци навън. Ние имаме изключително талантливи деца в този профил, а също така и прекрасни специалисти педагози, които създадоха високопрофесионална школа, запазила автентичния дух и уникалния ритъм на фолклорното ни наследство. Твърдя, че българските танци нямат аналог в света и в тази територия сме без конкуренти. Тези деца трябва да бъдат видяни и оценени не само у нас, но и навън. Затова първата стъпка ще бъде участието им в предстоящите фестивали в Дъблин и Италия.
- Какви са непосредствените, текущите в момента задачи?
- Възстановяване на стари творби, оказали се възлови за развитието на училището. Поставят се и нови. Доцент Калина Богоева поставя фрагменти от "Спящата Красавица" на Чайковски, а Маргарита Димитрова работи върху "Нестинарка" на Големинов, в редакцията на Маргарита Арнаудова. Българските танци ще се представят с миниатюрите-шедьоври на Кирил Харалампиев, Маргарита Дикова, Димитър Димитров, Кирил Дженев. Хореографът ни Христо Иванов подготвя творбата "По гроздобер", която ще бъде съвместна продукция на нашите възпитаници и ансамбъл "Филип Кутев". След юбилея маратонът подължава: 3-ти март - Денят на Освобождението и участието ни в представителния концерт в НДК, в края на март отново в НДК станалия вече традиция концерт, наречен "Танцуваме за приятелите на България", на който ще каним гости от посолствата и ще изпълняваме танци на народите. На 29 април, Международният ден на балета, имаме амбицията да покажем самостоятелен цял спектакъл - "Спящата Красавица". През май е традиционният концерт на випускниците от 12-ти клас. Паралелно с тази наситена програма си върви и рутинната работа по подготовката на ежегодния ни национален балетен конкурс "Анастас Петров". Така че, работа колкото щеш и за педагози, и за хореографи, а най-вече за възпитаниците ни. Но това има своята добра страна. За цялото ни половинвековно съществуване, при нас, благодарение тъкмо на тази работа, не са отбелязани случаи на наркомания.
- Споменахте в начало, че имате разбирането на МОН и Министерството на културата за дейността си. Наистина ли отпадна надвисналата преди време опасност, идваща от поредната образователна реформа, която заплашваше да осакати творческия процес в училището и която предизвика тревога и протести сред балетната общественост?
- Опасността не е преминала. Съгласна съм, че кадрите ни трябва да притежават широка култура, но в момента в програмата си изучаваме предмети, които са, меко казани, смехотворни, например - бит и технологии, или пък физкултура. Мнението ми е, че училище като нашето не може да бъде под юрисдикцията на две министерства. Въпреки уважението ми към Министерството на образованието, твърдя, че там не са компетентни за спецификата на нашата дейност. Нашата програма и реализацията й би трябвало да бъде грижа единствено на Министерството на културата, както е във цял свят за художествените училища. Да не говорим за произтичащите усложнения при съчетаването на работата на преподавателите от общообразователните предмети с тази на специалните. Постулатите и нормите на двете ведомства понякога си противоречат. Ние дори синдикално не можем да бъдем защитавани, тъй като напълно не можем да се впишем в програмите на нито един съюз. Убедена съм, че ако преминем изцяло под егидата на Министерството на културата, и финансовата подкрепа от държавата за нас ще бъде по-съществена. Тъй като това министерство по-енергично ще отстоява интересите ни, които са и негови. Абсурдно е в една държава - която има и претенциите, че е древна, с богата култура и европейска традиция - за предизборната кампания на една партия да се отпускат умопомрачителни суми, а за честването на полувековна институция, възпитала големи таланти, да се отпускат само три хиляди лева.

Разговора води Маргарита Михайлова


Маргарита Михайлова е балетен критик, носител на награда "Общество балет" и на награда на конкурс за детска пиеса. Играла е в балетната трупа на Варненската и Русенската опери и 20 сезона в ДМТ "Стефан Македонски", участник е в първата трупа за модерен балет в БНТ на Владимир Парисов. В момента е хореограф и балетен педагог.
Разговор с
Мариана Денева



Мариана Денева е директор на Държавното хореографско училище от началото на учебната 2000-2001 година. От 1971 до 1993 г. е била балерина в Софийската опера. Специализирала е в Киев. Гастролирала е като примабалерина с Класическия балет на Мадрид. Лауреат е на международните балетни конкурси и фестивали във Варна, Токио и Хавана. От 1984 г. е педагог в ДХУ. Била е гост-педагог в Училището по изящни изкуства в град Бирмингам, Алабама, САЩ. Завършила е балетна педагогика в ДМА "Панчо Владигеров" и театрална режисура в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"