Глупост с визуална мощ

С половингодишно закъснение най-сетне гледах "Гладиатор". Забавянето се дължи както на лятната немара, така и на зрителската снизходителност към филма - от родните колеги до отвъдокеанските тинейджъри в София. Но ето че две причини ме изстреляха в най-близката видеотека на "Александра" - 12-те номинации на Американската филмова академия и шансът да видя филма на DVD. Все още съм зашеметена. Потресът идва от две посоки: съвършената сюжетна несъстоятелност на "Гладиатор" и съвършената му компютърна визия.
В продължение на два часа и половина филмът настоява, че разказва за колизиите на властта, гордостта и предразсъдъците в Рим по времето на Марк Аврелий (Ричард Харис) и след него. Субект на екранните геройства и страдания е юначният генерал Максим (Ръсел Кроу). "Гладиатор" започва с около 15-минутен батален епизод, проследяващ последната, решителна битка на легионите от войната с германите - представете си нещо а ла началото на "Спасяването на редник Райън", но само с една търкулната глава. След победата на Максим, на осеяното с трупове бойно поле, се явява Комод (Хоакин Финикс), синът на Марк Аврелий. Той лицемерно се извинява за закъснението, баща му лаконично отговаря: "Пропусна войната". И моли Максим да го наследи на трона, за да подготви Рим към републикански завой. Генералът копнее за съпругата и сина си в селско имение някъде в Испания (словесните мечтания се допълват от монохромен визион с разлюлени жита). Междувременно Комод, уведомен от баща си за императорската воля, става мълниеносен отцеубиец чрез удушване. И след като узурпира властта, за Максим настават тежки дни - от жестоката разправа със семейството му до робската участ, довела го до гладиаторската арена. А чрез нея - до триумфа в Колизеума. Да не забравя - Лусила (Кони Нилсън), дъщерята на Марк Аврелий, е не само бивша любима на Максим, а и децата им са връстници; не само сестра на Комод, а и обект на класическия за времето си инцест, но тя не се дава. Накрая помага на Максим, разбира се, той си отмъщава на гнусния император, за да се пресели най-накрая при жената, детето и разлюлените жита.
Филмовата реалност е нищо повече от дебилна имитация - на историята, на човешките сблъсъци, на емоционалните взривове... В подобна глупост отдавна не съм била въвличана. Персонажите са скроени толкова плоско и еднозначно, че почти никой няма какво да играе, включително и Ръсел Кроу. Но той буквално обладава камерата с мъжкарската си тревожност, а за десерт се засмива цели два пъти.
Фактът, че "Гладиатор" е номиниран за "Оскар" в основните категории, след като миналата година наградите обра филм като "Американски прелести", е доказателство или за тотален сюжетен глад в Холивуд, или за тотална Академична безпринципност. Но пък от друга страна компютърните магьосници в студията на Стивън Спилбърг "Dream Works", предвождани от Джоузеф Нелсън, са изваяли умопомрачителна виртуална среда. Рим - от улиците до Колизеума, е толкова главозамайващ, че на неговия фон дори амбициозните ефекти в новата "Клеопатра" изглеждат като детска компютърна игра. А предимството на DVD е, че можеш да проследиш работата върху филма. И това е далеч по-забавната част от готовия продукт, поне що се отнася до "Гладиатор".

Геновева Димитрова

P.S. След като написах текста си, научих, че снощи (25 февраури 2001) Британската филмова академия е удостоила "Гладиатор" с 4 награди (от 14 номинации): за най-добър филм, операторско майсторство, сценарий и монтаж.
Г.Д.








От пръв
поглед


Гладиатор, САЩ, сценарий: Дейвид Францони, Джон Логан, Уйлям Никълсън (по сюжет на Дейвид Францони); режисьор - Ридли Скот; оператор - Джон Матисън; продуценти: Дъглас Уик и Бранко Лустич. В ролите: Ръсел Кроу, Хоакин Финикс, Ричард Харис, Дерек Джейкъби, Кони Нилсън и др. Разпространяват "Съни филмс" (на екран) и "Александра филмс" (на видео и DVD).