Кино в началото на века
Помня, че миналогодишният ми обзорен анализ за Берлинския кинофестивал, февруари 2000, бе под заглавие "Берлинале 2000 - кино в края на века". Отиваше му някак си не само заради играта с календара, ами и в духа на промъкващите се навсякъде и по всякакъв повод "вековни" обобщения из пресата. Е, сега пък не мога да се отърва от изкушението за заиграване с новото столетие, без да натоварвам 51-то издание на Берлинале, февруари 2001, с подобни едри прогнози. Защото е невъзможно те да бъдат направени в сериозен текст въз основа на една само фестивална програма, пак макар тя да съдържа повече от 700 филма, от които нормалният кинокритик може да види при максимално физическо натоварване 50 - 60 заглавия за 12 дни. Не че такова количество филми от всички континенти не е достатъчно за обобщения, но то няма как да е единствената и най-представителна подборка от предстоящата годишна продукция на световното кино. Селекцията, впрочем, е търсила баланса на киногеографията, отчитайки съществуващите и добре известни "инкубатори" на киносъбития - САЩ, Европа, Азия, но с определено внимание към възможните нови явления и изненади. Те, разбира се, не са гарантирани при всяка годишна жътва, но затова пък са винаги желани и аплодирани.
Берлинале 2001, поне в официаната конкурсна програма от 23 игрални филма, не отдаде предпочитания на американското кино (само 5 заглавия), а заложи най-вече на имена от старата Европа и проверени азиатски зони. Така редом с нажежените вече от очаквания и допълнително подгрети с номинации "Оскар" по средата на фестивала американски ленти "Трафик" (10) на Стивън Содърбърг и "Шоколад" (5) на Ласе Халстрьом, застанаха предварително неафиширани и ненаопомпани филми като датския "Италиански за начинаещи", френския "Интимност", китайския "Пекински велосипед", тайванския "Наркопрелести" и още няколко по-колебливи като идея и художествено осъществяване заглавия. В тази неогласена официално междуконтинентална конкуренция, която, разбира се, не е географско надскачане, а идейно, стилово и кинематографично състезание за спечелване на зрителите, извъднъж се усети твърде любопитна "размяна на козове" и заимстване на оръжия. Така 4 ярко европейски по сюжет, екип, стил и дух филми ("Шоколад", "Малена" на Джузепе Торнаторе, "Wit" на Майк Никълс, "Quills. Историята на маркиз Дьо Сад" на Филип Кауфман) са в действителност американски като пари и производство, а една чисто европейска продукция - немско-британският филм "Враг на прага" на Жан-Жак Ано (за "войната на снайперистите" при Сталинград) е направен по задокеанска рецепта с американски актьори, холивудски постановъчен замах (бюджет 80 милиона долара) и опростен, лесно четлив зрителски спектакъл. Тоест производствените и комуникационни типове кино, които доста подчертано обособяваха определен социокултурен модел в отношението "киноиндустрия - зрител" вече напускат предвзетите си и наложени с десетилетия форми на поведение и търсят масовия кинопазар на глобализиращия се свят.
В този първи за столетието кинорунд в Берлин победата по точки (според журито) заслужи неамериканското кино. Въпреки че шеф на 11-те съдници (актьори, критици, сценаристи, киномениджъри) бе американският продуцент и дългогодишен шеф на "Туентиът Сенчъри Фокс" Бил Меканик. Техният избор за главната награда "Златна мечка" дойде обаче неочаквано за всички - дори мястото, което всекидневният фестивален бюлетин му отдели при премиерната прожекция, бе неоткрояващо се и с една малка снимка. "Интимност" на опитния Патрис Шеро (помним поне "Кралица Марго", 1994) се подреди сред банализиращите се вече френски любовни филми като "Порнографска връзка" на Фредерик Фонтейн, "Феликс и Лола" на Патрис Льоконт (също в конкурса в Берлин) и др., които много детайлно, ангажирано, амбициозно и разсъблечено искат от 90 % екранно време чиста еротика и секс да направят сложни разсъждения за психологическите нюанси на душата по пътя й от плътта до емоциите. Не че е безинтересно, но грамотният човек с малко личен опит и от едно гледане вече го знае. Патрис Шеро се аргументира с думите: "Обикновено любовните филми свършват там, където започва сексът. А моят филм започва оттук нататък". Е, добре, но това е вариант на въпроса за кокошката и яйцето. По-съществена е репликата на режисьора, че не е искал да показва съвършени тела, а голотата на обикновени несъвършени хора, която да внушава повече всекидневна достоверност. Актрисата Кери Фокс наистина не е фотомодел, а просто нормална привлекателна жена, но пък и "Сребърна мечка" за женска роля й дойде в повече. Особено след като в конкурса беше и невероятното изпълнение на Ема Томпсън в "Wit" на Майк Никълс. Заглавието е трудно преводимо (нещо като шегаджия, ироник, който прави от всичко остроумен виц), но огромният психологически диапазон на образа и изключителното умение на актрисата са универсално преводими и грабващи, дори при езикова бариера. Героинята на Ема Томпсън е професор по литература и познавачка на поезията от XVII век, но докато 99 минути умира на екрана от рак в болничното легло с окапала коса, при изключително ограничени параметри на образа, актрисата прави невероятен апотеоз на живота на ръба на екзистенцията, на смисъла на битието, на мъдростта пред смъртта, когато тялото е обречено, но духът е над него, докато и той все пак се прегъне болезнено в естествената човешка слабост преди последния миг. И всичко това изразено само с едно лице, две пронизващи очи и бляскав остроумен диалог. Подобно могъщо актьорско откровение и високо психологическо майсторство демонстрира и Джефри Ръш в екстатичния филм на Филип Кауфман "Quills. Историята на маркиз Дьо Сад" (извън конкурса, иначе много силна заявка за наградата за мъжка роля). Скандалният маркиз с хапливо развързано перо и френетична лудост влиза в предизвикателен конфликт с маската на обществените норми, с църквата и с догмата на наложените порядки. Джефри Ръш (в партньорство с Йоакин Финикс, Кейт Уинслет и Майкъл Кейн) прави от този сюжет изключително удоволствие за духа. Или друго ярко актьорско присъствие - Шон Конъри в дует с обещаващия чернокож дебютант Роб Браун в "Запознаване с Форестър" на Гюс Ван Сант. И тук темата респектира (възрастен, утвърден, но обречен болен писател открива таланта на младо момче и му подава ръка), и тук точните и плътни актьорски присъствия издават високо кинематографично умение, а филмът има важен, широк и отворен зрителски адрес. Ето, при такава дълбочина на идеите и посланията, при такъв мащаб на мощни психологически откровения, "Интимност" някак остава като ажурна винетка край тях. Но друг европейски филм, и то от малка Дания - "Италиански за начинаещи" на режисьорката Лоне Шерфиг, изненада с много свеж артистизъм и безспорни художествени качества върху твърде популярна тема - голямата самотата на малките хора, които ги има във всяко време и общество. Напълно заслужената му "Сребърна мечка" и наградата на ФИПРЕССИ реабилитираха вечното място на доброто сюжетно кино в зрителската зала. За съжаление, "Малена" на Джузепе Торнаторе, също типичен сюжетен филм за изкусителна провинциална вдовица през войната, по която въздишат всички - от пубертетите до старите мераклии, не е нищо повече от сръчно клише на италианските спектаклови филми от 60-те и 70-те години в стил Фелини, Бертолучи, Еторе Скола. Дори музиката на Енио Мориконе (номинация за "Оскар") е като взета от тях.
Впрочем, европейското кино вкара повече заглавия в по-количествените програми "Панорама" и "Форум на младото кино", но с уточнението, че това бяха добри филми, главно от западната част на континента. Намаленото източноевропейско производство се почувства и на Берлинале - само "Вайзер" от Полша в официалния конкурс и по 1-2 филма от Словакия, Украйна, Русия, Унгария в паралелните секции. От такива откъслеци е невъзможно да се очертае по-цялостна картина, а се налагат по-скоро отделни впечатления за развитието на някои емблематични имена. Кира Муратова например все още намира отнякъде пари за своите поредни екстравагантни и енигматични упражнения, които почти не се гледат (миналата година "Писмо до Америка" - съвпадение със заглавието на нашия нов филм, сега "Второстепенни хора"). Александър Сокуров продължава трилогията си за диктаторите и властта - след "Молох" за Хитлер, сега "Телец" за последните месеци на полудяващия, изолиран Ленин. Но тъкмо такива "парчета от пъзела" доказват не само реалната невъзможност да се оформи и кристализира по-достоверен поглед за тази кинотеритория, а и усещането, че тя очевидно все още преодолява разглобените връзки и трудности на посткомунистическия преход. Ние най-добре си знаем, че и нашето участие с "Пансион за кучета" (реж. Стефан Командарев) във "Форума" е илюстрация на подобна ситуация в организационно-производствено отношение: минимизирана, почти нулева продукция, ограничен избор за селекционерите, липса на задължителната за подобно огромно киносъбитие активна представителност. В резултат - жест от организаторите (6 прожекции), много публика, но бледа реакция от пресата и вяла заинтересованост от евентуални дистрибутори или други фестивални селекционери. Отново потвърждение на известния факт, че ако киното се прави с "идеи и пари", то представянето му е преди всичко активна културна политика и ... много пари.
Затова пък бурно развиващото се азиатско кино, което през последното десетилетие е неизменно сред фаворитите на всяка фестивална селекция и дори е въпрос на престиж негови заглавия да бъдат отличавани с авторитетни награди, отново зае подобаващо място на Берлинале, макар и без очаквания ярък блясък на отделни шедьоври. Обичайните фаворити Китай, Япония, Тайван, Корея пак предложиха добри заглавия, но подборката не бе вътрешно равностойна и отстъпваше в сравнение с предни години. Сред тези винаги добре разказани, психологически здраво мотивирани сюжети, а понякога и с фантазно-мистични елементи от изтока, сега като най-цялостни се откроиха китайският "Пекински велосипед" (реж. Ван Ксиашуай) и тайванският "Наркопрелести" (реж. Ли Чен-шен) - и двата със "Сребърна мечка". Първият е сюжетен вариант на италианската неореалистична класика "Крадци на велосипеди", но с определено търсен зрелищен елемент, докато вторият набляга на социалната безизходица на тайванското "изгубено поколение" днес. Филмите са контактни със зрителите, имат енергични послания, издават безспорен професионализъм и овладян киноезик. Но не се изкачват до високите обобщения на някои вече познати образци. А азиатската подборка не бе истински пълна, защото отсъстваха и заглавия от Иран и Турция. Но така или иначе "третият полюс" в световната киногеография, който освен че владее модерния киноизказ, има и огромен духовен потенциал в недрата на регионалните култури и религии, се доказа отново.
И ако в кинематографа на предстоящото столетие можем да очакваме технологични изненади от Америка и Запада ("on line cinema", сателитна и Интернет дигитална дистрибуция, интермедиални киноформи и т.н.), то високотехнологичните възможности на изтока (Япония, Корея, Хонконг) в комбинация с неизчерпаемите художествени традиции на региона могат силно да завъртят стрелката на компаса и в тази посока на бъдещето планетарно кино. Така се изнизаха 12-те интересни и полезни дни в Берлин. (Ден година храни, казва народът.) За да отида там, ме подпомогна осигурително дружество "Berlinische Leben". Но за да се върна, изключително силно ме затрудни авиокомпания "Балкан". Е, няма пълно щастие... Това е.

Божидар Манов


Доц. д-р Божидар Манов е роден през 1947. Завършил е електроника в във ВМЕИ "Ленин" (1970), след това кинознание във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1978). Кинокритик, преподавател в НАТФИЗ и НБУ. Автор е на многобройни журналистически публикации и на книгите "Теория на киноизображението" (1996) и "Дигитална аудиовизия" (2000). Сценарист е на 8 късометражни филма, редактор - на около 90. Председател е на сдружение "Критика" към Съюза на българските филмови дейци.
Берлинале 2001


Наградите:

Златна мечка: Интимност, Франция/Италия, реж. Патрис Шеро;
Голямата награда на журито Сребърна мечка: Пекински велосипед, Китай, реж. Ван Ксиаошуай;
Сребърна мечка на журито: Италиански за начинаещи, Дания, реж. Лоне Шерфиг;
Сребърна мечка за режисура: Лин Чен-шен ("Наркопрелести", Тайван);
Сребърна мечка за най-добра актриса: Кери Фокс ("Интимност");
Награда за мъжка роля: Бенисио дел Торо ("Трафик", САЩ/Германия, реж. Стивън Содърбърг);
Сребърна мечка за операторска работа: Раул Перес Куберо ("Една история от някога", Испания, реж. Хосе Луис Гарси);
Златна мечка за късометражен филм: Черна душа, Канада, реж. Мартина Шартран;
Почетна Златна мечка за цялостен принос: Кърк Дъглас, актьор, САЩ;
Награда на ФИПРЕССИ: Италиански за начинаещи; Маелстрьом, Канада, реж. Денис Вилньов.