Долу-горе, преди-след

Карнавално и предвеликденски на човек му се ще да се отпусне. Да отдаде дължимото на долницата, горницата и прочее части на своята личност (по Бахтин и други). Най-вече, в обстановка на неразредена от достатъчно смислени противодействия негативност, на същия тоя човек му се иска да се посмее (и да изтласка НСРТ в постскриптума). Но ако си включи радиото, няма шанс да се усмихне, та камо ли да прихне, да се разкикоти, да се хване за корема или да захълца от веселие.
Освен уловените в Интернет вицове на нахакано-кокетните женски гласове от FM+, в ефира не прехвърча нищо по-смехотворно от политически декларации, екзистенциални прозрения на "културни" парвенюта и подобен ежедневен абсурд. Разбира се, микрофоните гъделичкат желанието за остроумие на онези от водещите, които ги възприемат като мегафони за Его-то си, но потокът от музика, реклама и новини милостиво тушира напъните им за оригиналност. Та, на този фон, най-тъжни се оказват тъкмо нарочните смешни предавания - на "младите" от "Дарик" и "старите" от БНР. Те всички поставят слушателя в неудобното положение да чува как някой сам си се смее на шегите, с надеждата да звучи достатъчно заразително.
В "Досиетата Хъ" иначе способни актьори робуват на комплексирани текстописци и нещата протичат на дребнокаламбурно равнище, досущ както това се случва в някое и друго на всички познато телевизионно шоу - уж по щатски тертип (добра техника, лоша култура), пък ашладисано с балкански гръдопотупвания и цветисти пожелания. Само че при невъзможност да се гримасничи по радиото, напъните на жесто-мимическия им "хумор" стават направо жалки: прави се превод на новините в безпомощни игри на думи ("газьол" се обръща на "гъзьол", а от "Еминем" се докарва "хем е ням"), извиват се палячовски интонации, уж-диалектно мьекане и няколко часа си отиват в безнадстроечна и безпаметна телесност, която има общо с Карнавала само в потната и миризливата му част.
Хормоналните излишъци на младите от едната страна на скалата си кореспондират с треперливите опити за живот от другата. От редакция "Хумор, сатира и забава" на "Христо Ботев" се донасят прашни паркетни проскърцвания на ОФ-клуб. Патетични заявления, че "като зелки дните се търкалят" и "смехът е огледало на душевната красота на човека" правят по-понятна онази "духовност", от която всички изтръпнаха напоследък: тя включва цитати от Дидро, глухо сдъвкване на фразите и едно мъгляво и успиващо изобщество на темите и формите. Стари рецитатори с обработен глас съобщават - на фона на непопулярна музика от 80-те - никому ненужни безобидни като бюлетина за времето пъпосъзерцателни наблюдения...
Разправят, че Борхес казвал за Аржентина: "Е, каква искате да е съдбата й, след като тук старите се имат за европейци, а младите - за северноамериканци?". А аз сама се питам: "Какво очакваш от радиото, след като там старите се изживяват като байчовци, а младите - като брато?"

Нева Мичева

P. S. Неведоми са пътищата на адекватността в българската национална радиоситуация. Изглежда, че в крайна сметка НСРТ наистина ще трябва да посипе с пепел деветте си глави, но не защото направи неуместен избор, а тъй като той се оказа и законово нередовен. Справедливостта възтържествува и Капоне влиза в затвора за укрити данъци.

P. P. S. С изчезването на строгата Лили Маринкова от ефир и заместването й с благия Румен Янев в София падна още един Мавзолей. На мястото му се появи още един паркинг.








От въздуха
подхванато



Човек е раздвоен отдолу, а не отгоре затова, защото две опори са по-надеждни от една
Козма Прутков