Госпожо Главен Редактор,

Бях провокиран от статията на г-н Аспарух Панов за продължаващия зимен сън на българската интелигенция по отношение на етнофобската каша, дето се забърква в мозъците на народа ни откак сме се освободили. България ми е скъпа и не мога да не се включа в дискусията, която започнахте на страниците на "Култура" по темата.
Предлагам ви разговора си с професор Халил Иналджък, проведен през 1985 година (когато той преподаваше в Чикагския университет). Разговорът бе излъчен в пет последователни предавания на "Гласът на Америка". По-малко от месец след излъчванията им бях нападнат в паркинга на "Гласът", имаше кърви и болници. Очевидно този разговор не се е харесал на българските "възродители", но не са важни тук възродителите, разбира се, защото на всички българи им става лошо, когато чуят мнение, различно от своето. Нека прочетат какво казва един световноизвестен учен.
Атанас Славов

Още за възродителния процес
- Професор Иналджък, моят първи въпрос е свързан с решението на българското правителство да смени турските имена на българските мохамедани със славянски имена. И по този начин да сложи край на културната и религиозна традиция на това население. Това, разбира се, предизвика много безпокойство, турското правителство протестира, българите отговориха, че тези хора, според тях, са българи, които са забравили своя произход и са станали мохамедани, но е по-добре да оставим настрана политическите и моралните, и емоционалните последствия на това. Искам да се възползвам от вашия опит в османската история и да ви попитам какви, според вас, са фактите. Тези хора турци ли са, преселили се на българските земи, или са, както казва българското правителство, българи, които са забравили своя език и своята религия и са се превърнали на турци?
- Турските архиви съдържат доста материал и има публикувани трудове точно по този въпрос. Изследванията на професор Баркан ясно показват, че от края на XV и до средата на XVI век източните части на Балканския полуостров, особено речните долини, са били много силно турцизирани, т.е. турски заселници се разполагат в речните долини, особено долината на Марица и долината на Тунджа. Освен това преселение по икономически причини турската военна стратегия привлича тук много турци от Анадола. Техните поселища могат да бъдат открити в Карнобат, в района на Златица и, разбира се, по Дунава: Никопол, също така Добруджа и Силистра, и т. н. И понеже тези речни долини и тези гранични области са привлекателни по различни причини - икономически, военни и пр. - миграцията на заселниците от Анадола, на анадолските турци, има масов характер. Още повече че турците завладяват нови земи на два етапа. Първият е едно доста жестоко и настървено нашествие, тъй като нападащите виждат пред себе си неверници, които трябва да се отстранят. Това създава паника и в много от земите, които предстоят да бъдат нападнати, се образува вакуум още преди да бъдат превзети. Тук именно се заселват от Анадола. През втория етап започва въвеждането на османското законодателство, идва новата администрация, започва икономическото изграждане, което също е силно привлекателно за заселниците. Тук са се водили битки, има опразнени земи, които будят апетитите. Това, според Баркан, води до масово заселване на български земи от анадолски турци. Съществувала е тенденция българите да се изтеглят в планинските райони, макар че това не трябва да се преувеличава.
От своя страна професор Мустафа Гьокбилгин, който изследва юруците (те са турски говорещи мохамедани номади), описва как те се интегрират в икономиката на страната, като снабдяват големите градове, като Одрин или Истанбул, с овце, както и с груби вълнени тъкани - т. нар. ямболска аба. Това е било голямо производство и много интензивна търговия. Тяхното заселване е организирано от правителството. В районите, където са били настанени, юруците се разполагат като допълнителни сили, които да подкрепят турските завоевания. Не са войници, но осигуряват икономическите нужди на войската.
Като използват отоманските източници, и двамата изследователи - Мустафа Гьокбилгин и Юмер Баркан - доказват, че тези маси идват от Анадола като мюсюлмански турци. По това няма съмнение. Имаме всичките архиви, даже и в София ги има - архиви, които са публикувани от български учени и установяват, че юруците са етнически турци от Анадола. Що се отнася до количеството им, професор Баркан установява, че в средата на XVI век турците вече са болшинство в Източната част на България. Миналото лято проучвах регистрите на Никополския санджак, който включва Южна Добруджа, Русе, Делиорман и пр. Проучих десет данъчни регистъра. Българските села там са много големи. Попаднах на някои отделни спорадични ислямизации. Приелите мохамеданство хора от българските села са много малко на брой: едно семейство, две семейства, три - нещо от този род. В същото време в други части и от други райони цели села са от мюсюлмански турци. Нямало е християни в тези села. Очевидно е, че тези чисто турски села са изградени от турските заселници от Анадола, като се наблюдава бавна и спорадична ислямизация в българските села. Но съвсем не масова. Този процес се потвърждава и в други части на Балканския полуостров. Все този е моделът, който виждаме при християнските села в Албания и Сърбия, където тук-там се срещат по едно или две села, в които има помохамеданчени. Тези хора са били предимно служители на мюсюлманите като пазачи и т. н. И тук те са в непосредствено съседство със села, които са с напълно турско и мюсюлманско население. Някои от жителите в турските села са депортирани от Анадола. Ние знаем даже оригиналните родни места на тези депортирани анадолски преселници - те идват от Джаник, от Кастамону.

- Това значи ли, че в тези села картината остава непроменена дори и в по-късни исторически периоди: турските села си остават турски и по-късно в този век, те са си заселници и си остават там, където са, и данъчните регистри показват, че същите села си остават турски и по-нататък във времето. Така ли?
- Да. В същите райони, в същите села всички носят турски имена. Това е много показателно, тъй като подсказва произхода на заселниците. Фамилните им имена, прозвищата им носят имената на местата, откъдето идват. Пренаселената Западна Анадола е карала местното население да търси свободните големи пасища и богати земи на север и те непрекъснато са емигрирали в Румелия. Това преселение спира в края на XV век и затова не ги намираме в западните части на България.
Независимо от твърденията, че местното християнско население е било насилвано или дори окуражавано да се ислямизира, трябва да кажа, че няма истина в това. Отоманите никога не са използвали насилие, за да помохамеданчват покорени народи. Защото насилственото помюсюлманчване е изцяло против мюсюлманската религия. Пророкът го е казал много ясно: мохамеданинът, човекът, който е направен мюсюлманин с насилие, не е истински мюсюлманин. На второ място не е практично. Когато числото на мохамеданите расте, това означава намаляване на данъчните постъпления, защото когато един християнин стане мюсюлманин, той престава да плаща джезие. Така че както по религиозни, така и по данъчни съображения отоманската политика не е била за насилване на местното завладяно население да приеме исляма. В този смисъл не е вярно твърдението, което е в основата на националистическата история на Балканите, че турците дошли и взели да карат християните да се помохамеданчват.

- Нека ви попитам как тогава някои от християните са се помохамеданчвали. Дали това е ставало като привилегия, или пък защото са били на някаква служба, или пък защото са живели на земи със специални привилегии, които са им давали възможността да си сменят религията. Как става това наистина?
- Не можем точно да установим факторите, които окуражават тези хора да сменят религията си. Общо взето се наблюдава, че тези прекръстили се хора са били по един или друг начин в близък контакт с турците мохамедани. Например били са наети от правителството като пазачи. Освен това тези, които живеят в тесен контакт с мохамедани, за да споделят привилегиите на мохамеданите в обществото или в икономиката, може би са променяли религията си. Но мога категорично да кажа, че нито индивидуално, нито колективно мюсюлманите са насилвали християнското население да се помохамеданчва.
- А какво може да се каже за теориите, че например вакъфските имоти, или земите на царицата майка, дават привилегия на живеещите и работещите на тях лесно да стават мохамедани. Не са били насилвани, но им е било позволено да се възползват от тези предимства.
- Това, което местното население чувства и вижда, е само събирането на данъците от представителите на тези вакъфи. Не е имало пропаганда, но може би това да си част от империята, да си важна личност е създавало чувството, че подобна принадлежност си заслужава; и това да е влияело. Но трябва да кажем и че по-късно джезието (данъкът на немюсюлманите) става голяма тежест за християнското население. Това е установено исторически. Някои историци твърдят, че в по-късните векове - през XVII, XVIII - става масово прекръстване поради тежестта на този данък. Има наистина такива прекръствания в източните и в западните части на Балканския полуостров. Но правителството разбира грешката си и се опитва да промени данъчната си политика. То никога не е искало християнското население да се помохамеданчи масово.
- С една дума, това, което казвате, е, че данъкът джезие е толкова тежък върху селяните, че те търсят начин да си спасят кожите, като се помохамеданчат.
- Това е само една теория, целяща да обясни помохамеданчванията, но тази категория помохамеданчили се местни християни запазват родния си език. Много малко от тях знаят турски. Повечето говорят български или едновременно и двата езика. Можем да кажем без колебание, че ако една група мюсюлмани не може да говори турски изобщо, членовете й може да са били местни християни.
Но и тук трябва да се добави нещо. Преди да дойдат отоманците, на Балканите има тюрки: печенеги, кумани и други тюрки, които вече са се спуснали към Балканите. Даже една от вашите династии - Шишмановците - несъмнено е от тюркски, от кумански произход. Те идват много преди онугундурите и българите. А преди това, както знаете, има и други - Асеневците. Някои учени доказват, че и те са от кумански произход. Преди да дойдат отоманите, съществуват и вардарските турци, които са били разселени от Византийската империя по онези места. Отоманците завладяват България през XIV век и намират там хора, които говорят техния език. Като например гагаузите и други турци, тези от Вардарско. Те, разбира се, имат симпатия към покорителите, защото говорят същия език. Възможно е преминаването към мохамеданството да е било по-разпространено между такива християни от тюркски произход, които са били покръстени, станали са християни, но са говорили турски, като гагаузите например. Така или иначе, всичките тези заварени групи от етнически турци на Балканите са много малък процент от мохамеданите в България. Това може да бъде доказано от документите по ясен и категоричен начин.
Нека добавя още нещо. Когато в този гъсто населен от турци източен край на България нахлуват руснаците, сред турците мохамедани в България настъпва паника. Особено в градовете. И те емигрират от България.

- Има ли емиграция след установяването на българската държава през 1878 година?
- Да. Както знаете, България според Берлинския мирен договор е автономна държава на север от Стара планина. А долината на Марица е автономна област под пряка отоманска администрация. До 1885. Тогава тази провинция е присъединена към България. След присъединяването е имало масова емиграция от тази част на България към Македония или други части на Румелия. Професор Карпат публикува, че около балканските войни половин милион турци се изселват от родните си места в България.
- А каква е общата картина след присъединяването на Източна Румелия към България, след балканските войни и така нататък. Колко селища с турски характер, които остават в рамките на България, могат да се идентифицират като турски селища отпреди това.
- Дори днес повечето турци живеят в същите райони, в които са живели поначало. Долините на Марица, Тунджа, после Делиормана. Делиорманските турци могат да се идентифицират още с куманите, които идват от север, преди османските турци да дойдат от юг. С други речни долини е същото, като долината на Арда, където е имало турци още при първоначалното им заселване по българските земи, има турци и сега.
- Очевидно независимо от това, че има голяма емиграция в края на XIX и началото на XX век, турците, които са живели по разни места, си остават да живеят там и сега.
- Както казах, главно градското население се изселва, а селското остава там, където е...
- ... Защото има своите земеделски земи и по икономически причини не иска да изоставя имотите си.
- Да.
- Ако това са фактите, ако изучаването на данъчните регистри и турските документи, които са запазени в ориенталските архиви на Националната библиотека в София, как стои въпросът тогава с българските изследвания по ориенталистика. Както знаем, българите имат много силна група по ориенталистика: не само по-старото поколение като Гълъб Гълъбов и Петър Миятев, но и по-късно хора като Бистра Цветкова, Николай Тодоров, Страшимир Димитров, Вера Мутафчиева, Руси Стойков и т. н. Те публикуваха много данъчни регистри, които показват същите факти, за които вие говорите сега. Очевидно досегашната работа на тези учени в известен смисъл влиза в пряко противоречие с официалната позиция на българското правителство, че турското население в България се състои от хора, които са били насилени да станат мохамедани, но са били българи. Това няма ли да създаде някои чисто академични проблеми? Какво смятате, че ще направят тези изследователи, просто ще мълчат за собствените си проучвания ли?
- Това е въпрос, който важи за всички страни, в които няма академична свобода. Това създава трагични условия за истинските учени, които търсят истината в историята. Някои от тези регистри за Балканите, публикувани от българските учени през последните 20 години, станаха важен източник за разбирането на истинската същност на османското владичество в България. Голям беше приносът на българските учени за разчитането и публикуването на тези документи. Учениците на големия османист Гълъбов обрисуваха вярна картина на историята на изминалите пет века. Разбира се, тези регистри не отразяват всички аспекти на отоманската администрация в България, но дори публикуваните могат да потвърдят това, което казах за помохамеданчванията на местните християни. Повтарям, те са много малък процент от мохамеданското население в България.
- Последният въпрос, който искам да ви задам, е следният: Каква е, според вас, причината българското правителство да постъпи така. Ако няма историческо основание за побългаряването, смятате ли, че може би има известно основание в твърденията на някои средства за масова информация, че се наблюдава мутация в стратегическия баланс, че има нарастване на мохамеданското в сравнение с християнското население, че турците стават много, докато българите не се увеличават толкова бързо. Какво, според вас, е обяснението за предприетото от българското правителство, ако фактите влизат в противоречие с всяко разумно основание да се постъпи така.
- Нямам достъп до правителствените документи и решенията му по този въпрос, затова не мога да говоря с такава сигурност, с каквато го правех досега. От пресата добивам впечатлението, че българското правителство е решило, че е подходящ моментът да елиминира турското малцинство и да направи представителите му българи. Това е процес, характерен за всички национални държави през XX век, но те го правят по линия на културата, на икономиката, взимат културни и икономически мерки, за да постигнат тази национална цел. Тази политика - мохамеданското турско население да бъде направено българско - винаги е била цел на българските правителства. Но този път те прилагат драстични мерки. Съветският съюз също има проблем с голямото си мохамеданско население - съществува хипотеза, че около двехилядната година мохамеданското население в Съветския съюз ще бъде мнозинство. Това е заради силния прираст на мюсюлманското население. България обаче не би предприела такива драстични мерки, ако не е била окуражена, или няма протекцията на съветското правителство. Целият проблем, според мен, е част от по-голяма политика, следвана от съветска Русия. Вие помните как се създаде известно напрежение, когато преди месец съветски самолети прелетяха над Тракия. Над турската територия. Това, според мен, бе жест на окуражаване за България.

Вашингтон, 1985 г.
Атанас Славов


Атанас Славов (1930) e писател, литературен теоретик, преводач и журналист. През 1976 напуска България и мемоарните му текстове, публикувани и у нас през 1992 под заглавието "С точността на прилепи", звучат всяка седмица по радио "Свободна Европа". Славов е автор на "Сливен - град на сукното и барута", "Порнографска поема", "Оловното кълбо", "Пак заедно. Яворови до Елхови", на многотомна биография на Петър Дънов...
Разговор с
проф. Халил Иналджък