Сладко четене

Новата книга на Боян Биолчев "Сладко нищо" включва 10 разказа, които - въпреки тематичното си разнообразие - изграждат стройна и силно концептуална цялост, моделираща един подчинен на строги етични закони свят, в който властват честната дума, верността, благородството... Конкретно, разказите говорят за любовта и смъртта, за приятелството и самотата, за преживяното и очакваното, за границите, простиращи се пред човешкото, защото не можеш да бъдеш нищо друго, освен това, за което си създаден, за достойнството и сетивата, способни да го уловят и оценят, за асиметричното състезание между човешкото и вечността, за обема на разума и онова, което той може да проумее и понесе, за това как на човек може и да не му се живее, когато всичко се окаже каквото не е, нo и за незалиняващия вкус към живота... И го правят не чрез банално и многословно разказване на истории, а чрез сгъстено наслагване на сцени, чрез почти кинематографично показване на определена случка, на определена ексцесна ситуация, която разголва човешкото и го показва в неговата уязвимост и крехкост; която, поставяйки го в екстремно състояние, го предизвиква и оголва. Факт, който допълнително подсилва първичността на оформяния свят, като под първичност в случая имам предвид маркиращите го автентика, искреност, спонтанност на реакциите и пр.
Както е единна в своята конструкция обаче, "Сладко нищо" е и огледална по направата си, доколкото в книгата се редуват разкази, които са по-скоро наблюдателни, разсъждаващи и такива, които са динамични, събитийни, в които погледът е без особено значение. И тъкмо тази двоичност, това пулсиране между окото и тялото създава почти осезаемото вътрешно движение на сборника, работи за представата, за усещането, че книгата и се разгъва, и се завихря в кръг, без да може да спре в някое от двете положения, без да може да остане в статиката.
Кръговостта е характерна не само за структурата на "Сладко нищо", тя е част и от тематиката й. Защото освен пулсации в нея видимо е и едно непрекъснато подхващане на темите и този обмен също подсилва идеята за движение. А и отговаря на желанието на сборника да опита да наложи разбирането за човешкото като кълбо от спомени, които ту мозъкът, ту словото визуализират. Тъй като всичко е в паметта, но животът не е детски спомен. Животът е скучен брътвеж на възрастни. Затова и книгата е толкова внимателна към тъгата и плахостта, с които се завръщаме към миналото, към стреса от промяната, към заглъхващата памет. И всячески се стреми да проиграе възможността да се гледа назад не с тъга, а в гамите на лекотата, майтапчийството, иронията...
За кинематографичния ефект на тези разкази допринася и езикът, на който те са написани. Това е език, който не просто е прецизен и майсторски, а е език, владеещ всички модулации на гласа (от мълчанието и шепота до вика и крясъка), и всички регистри на чувствата, затова и той непрекъснато се колебае между трагичното и сериозното, между комичното и ироничното. На което се дължи, може би, и ефектът, който четенето на тези разкази произвежда. Нямам предвид клишето, че то не те оставя равнодушен, а имам предвид по-сложния психологически ефект, в резултат на който четенето прелива в едва ли не чисто сетивно преживяване, което те кара да усещаш тези разкази с кожата си, както би се изразил самият Биолчев.
Накратко. Намирам сборника с разкази "Сладко нищо" за лично достижение на Боян Биолчев (разказите са в стилистиката на Биолчев, позната от предишните му книги, и в същото време са нови, различни. А надали може да се каже нещо по-добро от това, че следващата книга на даден писател е друга), а и за постижение на съвременната българска литература. Защото за разлика от силната регионалност, която я владее, или от стремежа към имитация и краен маниеризъм, Боян Биолчев демонстрира едно същинско европейско писане - писане, което е перфекционистко откъм стил, което сигнализира таланта на своя автор и което - и това е страшно важно - мисли за читателите и осигурява възможността те да преживеят удоволствието от текста.

Амелия Личева







Думи
с/у думи





Боян Биолчев. Сладко нищо ИК Анубис. С. 2001