Шеста симфония на Лазар Николов
За българската музика датата 2 март ще остане паметна със световната премиера на Шестата симфония на Лазар Николов. Изпълнена от Нов симфоничен оркестър и неговия диригент Росен Миланов, в навечерието на националния ни празник, тя събира като че миналото, сегашното и бъдещото отмерване на времето, което прави авторът.
Налице беше най-искрен възторг от многобройната публика, сред която освен известни интелектуалци и музиканти, присъстваха и млади слушатели, които едва ли предполагат, че през февруари 1974 г. в същата зала "Света София", тогава Партийният дом, същият автор, под диригентството на Добрин Петков, е изживял дори още по-голямо признание след премиерата на "Прикованият Прометей". Неизменният кръговрат на събитията в човешкия живот направи така, че 78-годишният автор да е по-развълнуван от нестихващите аплодисменти сега, след Шестата си симфония - като линия на сложния и драматичен житейски път дотук. Монументалната творба бе приета и, вероятно разбрана по един начин, за който Лазар Николов е работил десетилетия и съответно очаквал с десетилетия...
Теоретиците тепърва ще се захванат с изследването на Шеста симфония. Но най-пресните впечатления и щрихи ни насочват към това, че Шеста симфония е творба, в която Лазар Николов сумира своя творчески път "с един удар на четката". Самото начало, откриващо монументалното звуково пано, както и краят на Втора част, са "осенени" от един приглушен удар на гонг. Както и в другите си последни произведения, така и тук авторът използва много по-ясни изразни средства от обичайните, добили символно значение за неговия стил, прибягва и до все по-честата употреба на автоцитати. Лазар Николов сякаш трескаво търси по-пълноценно и открито общуване с една не въображаема, а жива и спонтанна аудитория. Мисълта му се движи на места с шеметна скорост, което води и до по-опростени за почерка на автора ритмични модели. В кулминацията преди края на Втора част ми се стори дори невероятно за стила на Лазар Николов - повече от една минута оркестърът свири в размер 2/4 ! Като че всички инструменти звучат в своята най-ярка теситура и обагреност както в бързите, така и в бавните моменти.
Подсилената ударна група, пианото, двете арфи, освен струнните и духовите, създават усещане за многоцветна, цялостна и пълноценна звукова вибрация. Интересно е как протича сега времето у Лазар Николов в сравнение с по-ранни творби. Свръхинтензивното и сгъстено изразяване на епичното повествование не оставят слушателя да си поеме дъх. Трета част балансира това темпо с дългите си застинали тонове, интимното е само един малък детайл от сложната амалгама от настроения в бавните му части. Росен Миланов подсили динамичността на музиката чрез ярките контрасти, които бяха главното формообразуващо средство в изпълнението на симфонията. И точно когато възможностите за възприятие са запълнени до крайна степен, творбата отстъпва място на кратката, оглушителна тишина след последния акорд. Присъствалите на предишната премиера на Лазар Николов в тази зала през 1974г. най-добре биха могли да сравнят с какво сега сме по-богати от преди като аудитория - свидетел на музикално събитие.
Съчетанието между автора на произведението и автора на изпълнението, какъвто в случая бе Росен Миланов, под чието въздействие оркестрантите свириха с цялото си сърце, би могло да представи новата българска музика по достоен начин на престижните световни сцени.

Анжела Тошева