Томов: беззаконието като аргумент
"Защо не протестираха, когато се разбиваше "Хоризонт"? Защо не протестираха против Велев? Защото Велев ги е поставил точно на тия постове, които са им най-удобни, и сега не искат да ги напуснат... Аз два пъти се опитвам да си поправя грешката (избора на Велев - Е.Д.), аз мисля, че с този ремонт, както твърдят хората и в момента от БНР извън протестиращите, радиото е напълно разбито. (Александър Томов, и.д. председател на НСРТ във "Фронтално" - БНТ, 24.02.2001).
В изтеклия месец, откакто НСРТ извая поредния, този път много тежък конфликт в БНР, господин Томов огласи публичното пространство чрез медиите с редица слова, които предизвикаха тези редове. Автор съм на "Култура" от 30 години (дошло е време по този начин да си мерим активите) и работя в Българското национално радио като редови музикален редактор в "колабиращата", според Томов, програма "Христо Ботев" - същата, която има нужда от "спешна реанимация" според концепцията на Иван Бориславов. Не съм назначена от Велев.
Очевидно редакторското място е много удобно, защото и аз съм от протестиращите. Впрочем, за разлика от г-н Томов, никога не съм могла да гледам на едно работно място от подобен ракурс. Може би удобството ми идва от факта, че имам необходимия ценз и професионални умения, за да не се чувствам неловко и не "в час" на работното си място. И да не изпадам в нелепи ситуации с неуместни изказвания. Дори и когато съм се удивлявала на някои, меко казано, странни решения и мотивировки на членове на НСРТ, не съм си позволявала да изстрелвам в ефира подобни фрази по техен адрес. А като водещ на предаване съм имала подобна възможност, нали?
Днес господин Томов някак твърде естествено заявява, че изборът на Велев бил грешка и че не съм протестирала срещу него. Протести имаше. И събрания имаше. И бяха точно във връзка с ремонта и с начина, по който става, както и относно виждането за компютъризацията на радиото и идеята за вкарването на музикалния му фонд в компютъра. Но бяха вътрешни протести, със събрания и дискусии. Очевидно е, че господин Томов не е разбрал изобщо за това. Или не си спомня. Затова ще му припомня, че когато преди три години НСРТ избра пак твърде изненадващо Александър Велев за генерален директор на радиото, тъкмо господин Томов огласи отново ефира, че идеите на Велев за компютъризация на радиото са тези, които ще го отведат (радиото, не Велев) безпроблемно в бъдещето му на обществена медия. Затова бе предпочетен от мнозинството (впрочем тогава пак Георги Лозанов, ах, този човек, пак той гласува не за Велев, а за Попова). И днес се оказва, че "сбъркахме, не ние не сбъркахме, защото ние не бъркаме, а стана грешка" и радиото е разбито. Питам: кой ще плаща за това? Кой ще поеме отговорността за погрешното, но законно решение? Избиращият или избраният?
Тъкмо затова този път радиото реагира. Не цялото, към 600 души. Между тях са редактори в "Хоризонт", "Ботев" и "Радио България", ефирни звукорежисьори, още хора от техниката, от "Златен фонд", от администрацията, от музикална продукция. Дори и от някои музикални състави, които обикновено стоят по-настрана от подобни брожения. Реагира, защото този път провалът на избора бе предизвестен. Просто липсва необходимият брой точки от професионалния тест. Това беше обяснено по начини на НСРТ - с писма, декларации, разговори, аргументи. Никакъв ответ, по-скоро отсрещните жестове сигнализират единствено съзнанието за сила и неконтролируемост. Протестът и днес (5 март) продължава. Защото търпението има граници. И след три години, които може да се окажат фатални, ако радиото попадне в ръцете на несъстоятелни управленци, аз лично не бих искала да слушам отново любимия тест за грешката на господин Томов. Който сигурно пак ще ми се скара от екрана, че не съм протестирала срещу поредното му некомпетентно решение. Поне това ще му спестим.
От всичко изречено и написано дотук и от всичко сторено, откакто, сигурна съм, с най-добри намерения бе създаден този медиен регулатор, се убедих в едно: проблемът не е в самото съществуване на Национален съвет за радио и телевизия; проблемът е в по-голямата част от състава му, който получава самочувствието си от една професия и го прехвърля автоматично върху цялата система от професии в медиите, в частност в Националното радио. Не може едно професионално умение да бъде аргумент за владеенето на друга, съвсем различна сфера, изискваща съвършено други познания и практики. И не бива! Така се получават фарсови ситуации от евтини метафори и шегички, които при ясни и недвусмислени гафове са най-малкото неуместни. Например: "Просто исках да създам повече напрежение в обществото. Нека да има една драматургия, която да бъде развита както трябва в един добър театър - начални сцени с кулминация и финал." (Йосиф Сърчаджиев). Или пък вселдствие на размахване на пръст, точно като от някакво ЦК, което седи над всичко и над всички. Ето тук, според мен, е основното разминаване между целта на създаването на подобен медиен регулатор и резултата от конкретно действащия в момента. Никому от господата не им идва наум, че трябва да имат грижата за ефекта от решенията си. И от думите си.
Интересно впечатление прави аргументацията на писателя, и.д. председател на НСРТ. И дискурсът му също. И на него не мога да отрека усещането за градация на все по-инатливи и все по-сърдити и пренебрежителни вербални изяви. Кулминацията на неговото "законосъобразно" говорене в медийното пространство дойде пак в цитираното предаване (впрочем повечето от Томовите цитати са оттам, защото ги чух от самия него, така че не може да ми се каже, че са "изопачени и манипулирани от пресата"). Там Томов, законопазителят, се позовава на едно солидно документно закононарушение, за да "аргументира" правилността на своето втвърдяване: "Никой не отчита корпоративните интереси, които текат отдолу при журналистите. Никой не го отчита това. Водачът на т.нар. протест Силвия Великова е една от най-скъпо платените журналистки в националното радио." Така! Синът на генералния директор, в пристъп на уплаха за живота на баща си, хуква към бюрото му, взима финансови документи на институцията БНР, свързани напълно случайно тъкмо с хонорарите на хора от протеста, и ги размахва пред "обществото като гражданин на това общество". Той очакваше, че тези меркантилни кресльовци ще бъдат направо линчувани в пресата. Но колегията демонстрира мигновен усет към нечистоплътното деяние. (Изключвам, разбира се, притичалите се за автори на вестник "Демокрация"). А блюстителят на всичко законно, господин Томов, не се посвени да ни напомни съдържанието на тези документи, което пък се нарича "консумиране на деянието" - сигурна съм, че юристите в съвета ще са на друго мнение. И когато един държавен чиновник подкрепя по този начин очевидно престъпване на закона, то той попада в твърде неглижирана правна ситуация.
Гласуването на Управителния съвет на радиото пък показва оригинална изборна методика в НСРТ - чрез активно ползване на техниката. Един се обадил по телефона, друг изпратил факс. Защо направо не си пращат съобщенията по електронната поща? Хем ще пестят време за истински творчески труд, хем няма да си създават негативни емоции един другиму и излишни напрежения. Отдавна се знае, че всекидневното посещение на работното място за някои по-артистични натури от съвета е анахронизъм. Впрочем какво може да се очаква от човек, който си е мотивирал съгласието да стане член на НСРТ така: "Ами толкова съм привързан към радиото и телевизията, просто от години, когато съм работил, и ми се струва, че добре познавам кухнята и не би било трудно да предложа сол или пипер за някоя от манджите, които се готвят там." - Йосиф Сърчаджиев. ("Фронтално" - 24 февруари) Би звучало още по-весело и безгрижно, ако така добре подправената манджа не се изсипваше на ничии други глави. Включително и на моята.
Пак в същото предаване господин Томов отново съобщи на аудиторията текста, който нарича мотиви за избора на този генерален директор: "Господин Бориславов си изложи точно концепцията (?); той имаше виждания и за "Хоризонт", които са залегнали в нашето решение и можем да ги публикуваме който иска и където поиска... Той имаше виждане и за "Христо Ботев" - как да бъде съживена тази програма, която почти всички знаем, че е в колапс". Е, това се вика диагноза! Но и тук несеретяните не са единни. С риск да бъда обвинена в дребнавост, ще припомня, че месец преди злополучния избор медийният експерт Иво Драганов съобщи, че "Ботев" е "перла в короната"; после пак Драганов откри, че тя била в окаяно състояние. Сигурно "високопрофесионалната" концепция на Бориславов му е отворила очите. Впрочем от месец ни обещават публикуването й и все нещо става, та не го правят. Затова сега предлагам откъси, отнасящи се тъкмо до "Хоризонт" и "Ботев". Който знае, ще разбере.
"Конкретно за информационно-музикалната програма "Хоризонт". От професионална гледна точка, както показват социологическите проучвания, от гледна точка на аудиторията, тя стои относително стабилно. (!!!) Има, разбира се, какво да се желае, още повече, че в момента вече е набрала скорост и една частна национална медиа - "Дарик" и редица други частни радиа. И така. Обективна, точна и бърза информация. Проследяване развитието на новината. Последвано от развиването на информационните равнища чрез анализа на събитието и коментара. В момента анализът и коментарът почти липсват (?!?). В момента няма и разследваща жунралистика. В цялото радио. А тя е изключително необходима на обществото. Нейното отсъствие от ефира не може да бъде компенсирано от търсенето на сензации в печата. (!!!) Защото радиото не само със своята специфика, а и с техническите си предимства следва да бъде изпреварващо спрямо другите средства за осведомяване и да отговаря на стремежа на обществото да реагира. В това отношение ще бъда особено чувствителен как информационната продукция на новинарите и репортерите на "Хоризонт" се ползва и оценява от колегите в другите медии. (?) Още повече на разследващата радиожурналистика. Жанровото разнообразие е наложително за такава програма." (...)
"(...) Програма "Христо Ботев" по своята характеристика е културно-музикална, но в момента на нея са възложени и образователни функции. Това е боледуваща програма на радиото. Програма, която се нуждае от спешна реанимация".
Сега ощенякокло реда за някои от мерките, които Бориславов ще вземе, за да "съживи" програмата: "Културната проблематика ще се разгърне многоаспектно, ще зазвучат отново (?) българската и световната литература в актьорски изпълнения, ще се появят предавания за изкуство (???), художествената музика и фолклора ще се интегрират с мярка в една стройна програмна схема, така че програма "Ботев" ще предложи на обществото алтернатива на всички попълзновения на бездуховността. (Попмузика няма, браво!!!) Това ще бъде програмата, предлагаща на аудиторията пълноценно общуване с истинското изкуство, с творците на България и на света." И още едно прозрение: "Програма "Ботев" трябва постепенно да се превърне в продуцент на съвременната българска култура. (...) А зала "Орфей" ще се превърне в Център на българското изкуство, на рецитали и вечери с публика, на които ще се осъществява синтез между изкуствата - слово, музика, пластика, живопис" (навремето, когато бях дете, имаше такива вечеринки с рисуване на музикален фон - беше много мило - Е. Д.).
След като Бориславов се разболя, погледите на НСРТ се насочиха с надежда към Александър Бръзицов, когото Бориславов посочи за заместник-председател на Управителния съвет на радиото. "Бръзицов балансира нещата, непрекъснато води диалог с участниците и се надявам, и мисля, че той ще е първият, който ще успее да успокои ситуацията." Това е поредната идея-фикс на господин Томов. Значи: дават му се пълномощия да бъде и.д. генерален директор (всъщност и не се знае точно) на мястото на неназначен, но избран човек. Било законно. Но ако беше малко по-любопитен за качеството на разговорите на Бръзицов, може би нямаше да е толкова уверен. Защото Бръзицов сега твърди едно, а след 10 минути точно обратното. И то не защото е безпринципен, а защото не знае, просто не знае. Например: пред радиооркестъра и бигбенда той съобщава следното: "Нашата идея - музикалните състави да седят по-малко в България и повече в чужбина. За целта трябва да се създаде една много здрава импресарска агенция вътре в радиото, която да сключва договори, които да бъдат разумни (тук имаше ръкопляскания), не унижаващи българските музиканти, и в момента, в който съставите, музикалните на БНР, тръгнат да пътуват, те да престанат да получават бюджетна субсидия, а да се издържат само от това, което сами изработят..."
След Бръзицов става шефката на съставите Антоанета Николова и много простичко обяснява, че идеята за самоиздръжка на съставите от турнета и концерти просто е нереална (нещо, което един среднограмотен мениджър знае). И веднага отговорът на Бръзицов: "Нещо не сме се разбрали. Аз не съм казал, че съставите трябва да се издържат от пътуването си в чужбина. Такова нещо не съм казал..."
Какво следва, господа от НСРТ? Човекът дори в музикантските дела е административен и мениджърски невежа, а какво остава за останалите функции на генералния директор. Все пак съставите са едно само направление в Националното радио. А какво да кажем за останалите видове дейности? Да не говорим за начина, по който Бръзицов казва нещо и след това много бързо казва обратното. Такъв беше и конфузът с договора на Бориславов (тука има, тука няма) пред БНТ, където вътре в 24 часа Бръзицов се самоопроверга. Да не говорим за параноичната версия за тайните служби - няма да забравя лицето на водещата на "Екип 4". Тъй че ако г-н Томов разчита на по-благообразния вид на Бръзицов да овладее ситуацията, би трябвало вече да почне да мисли за друг вариант. Дълбоко се съмнявам, че говоренето на Бръзицов помага с нещо на административния ред в радиото. И действията му също. Например създаването на новата структура на радиото - за една седмица се смениха три варианта. За да се стигне до по-нескопосен вариант на една отдавнашна, отпреди 10 години. Впрочем очевидно е, че господин Бръзицов не работи по концепцията на своя шеф, която предвижда "по-малко началници, повече лична отговорност за всички". Структурата, която УС на радиото е приел, вече показва точно обратната тенденция. Надявам се, че не е разгърнал собствената си концепция, която не получи гласове, но пък поднася интересни виждания за бъдещето на радиото в изречения като следното: "Това ще бъде предприятие по подобие на БИБИСИ Ентърпрайз, което ще произвежда българска музикална култура и радиодраматизации, особено детски."
За това, че административният хаос започна, свидетелства и декларацията на директорите, която е подписана и от Георги Тренев (шефът на техниката), и от Поля Станчева, хора, които не бяха далеч от идеята за колаборация. А ние продължаваме. Протестът включва не само външни изяви, които господин Бръзицов е решил с наредби да затруднява. (Издаде заповед в двора на радиото да не влизат външни хора. Не е допълнил само "с камери и микрофони". С интерес очаквам следващите "компетентни" стъпки.) Протест са и нашите писмени обръщения към НСРТ, които ще продължават - предлагаме варианти и се надяваме, че в Съвета има хора, които притежават мъжеството да направят крачка назад или просто да кажат навреме, че са сбъркали. И да се вслушат в гласа на професията.

Екатерина Дочева