В памет на

               Роланд Флинт

                      

                                 (1935 - 2001)

Никога не забравям рождените дни на хората, които обичам.
От няколко дни си мисля, че на 27 февруари щеше да бъде 66-ият рожден ден на Роланд Флинт - американския поет-лауреат, преводач на българска поезия, дългогодишен професор по английска литература в Джорджтаунския университет във Вашингтон. Приятелят, който, някак без да ни предупреди, неочаквано и изведнъж, пое към "по-добрия свят" (?) в самото начало на Новата година.
Опитвам се да се сетя за някой, който толкова да умее да се радва на живота, както умееше да прави това Роланд. Не се сещам. Май не познавам друг човек с такъв стръвнишки апетит към живота, така изпълнен едновременно със смях и вглъбеност, спокойствие и енергичност, и лъчезарна доброта. Винаги готов да те изслуша като много възрастен и много мъдър, да те изненада с някоя детинщина като много-много млад и много неопитен, или да те разсмее до сълзи с някоя съсипващо смешна история. Може би и за това измежду всички мои роднини, близки и приятели единствено него никога не мога да си представя болен или мъртъв. Все още не мога.


Златна Костова

Пролет

Колко малко й трябва
на дългата зима.
Цъфнали нарциси
в градината
греят.
Тя откъсва десетина
и от вазата
жълтото
пее.


Роланд Флинт

Последното приживе стихотворение на Р. Флинт преведоха от английски Любомир Николов и Вяра Чолакова.
(Бел. ред. Длъжен съм да прибавя, че благодарение на покойния поет американската публика се запозна с творбите на Константин Павлов, Йордан Радичков, Иван Радоев, Борис Христов и др.)