Косата може и да няма значение...

Текстът на Кулеков представя един "банален" човек. Един от онези, които в интервютата и коментарите (на политици, журналисти и разни интелектуалци) течащи от синия екран или от жълтеещите вестници наричат "средностатистически българин", "обикновения човек", "хората" и т.н. Той самият е сякаш продукт на същите тези вестници и кабели и неговата забавност инак съвсем не е забавна. Познаваме тези "човечета" на Кулеков. Той самият рисуваше едно такова "банално" двуного в спектакъла, в който участваше преди близо 10 години на сцената на Театър 199. "Сънувам, че живея в тъп виц", казваше тогава авторът или неговият герой, оглеждайки социалния контекст, в който живее. Вече е по-различно. Същият този банален човек е все пак по-различен.
В "Косата няма значение" познатата ни от Кулековите текстове тъга не е така силна. Тя се е превърнала в сякаш спокойна и трайна меланхолия. Сега същият банален човек, който разговаря със стомаха си, недояждащ си и затворен в постсоцкутийката си, мечтае. Мечтае също за нещо банално - за човек, който да го чуе и да го хареса. И дамата, която си "поръчва" по телефона на доверието, му се иска да се окаже този човек. Пред нея (безмълвна) той разказва всичко, което може да каже за ежедневието си, за себе си, за прочетеното по вестниците, видяното по телевизията и за своите занимания. И тук можем да видим оригиналния Кулеков почерк при "оформянето" на този персонаж чрез неочаквани "сглобки" на уж-нищо-особеното, на банално-битовите действия, познати инак на всеки и внезапния "тих" коментар. И вероятно затова в текста трудно ще откриете претенциозно усилие, снизходително отношение или подтичване след намислени реторични или поетични фигури, които да превърнат баналното във "високо" на всяка цена.
За жалост, режисьорката Рада Абрашева е поставила този текст не просто банално. Тя го е поставила буквално. А това е, струва ми се, най-малко подходящият подход към "баналния човек" от текста на Кулеков. Косата може и да няма значение, но внимателното четене на текста и неговото адекватно, а не буквално, интерпретиране, има значение. За да се получи добър спектакъл. С изключение на сценографията - добрия, преобразуващ се дървен павилион-жилище на героя - всичко останало, цялостното поведение на Николай Урумов (да останем и ние безмълвни пред безмълвната манекенка/компаньонка) илюстрира казаното. Актьорът показва човек с глуповата неадекватност, която за него не е проблем да превърне на бърза ръка в смешки и сценки. Благодарение на това буквално режисьорско "четене" текстът съвсем избледнява и се разпилява. Остава нечут. Нито шут, нито клоун, човекът, който наблюдаваме на сцената, се щура в текста и се чуди какво прави там. Излишно е да добавяме, че това усещане, естествено, се прехвърля и върху зрителя. А текстът на Кулеков се стреми повече да накара гледащите, колкото и това да звучи банално, да се запитат не какво правят там, а как живеем тук.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата

Косата няма значение от Иван Кулеков, ТФ "Бис Бард" (гостува на камерна сцена в Сатиричния театър), режисьор Рада Абрашева, сценография Анна Фурнаджиева, участват Николай Урумов и Анелия Богданова. Премиера 26 февруари 2001 г.