Подмолия

Още не разпукал се абсцесът в радиото, в българското електронно медийно пространство бухна друго възпаление - програмната директорка на БНТ Светла Петрова се оказа вън от "Сан Стефано" 29 заради решението на Управителния съвет да не продължи договора й. Актът дойде някак неочаквано, макар в коментарите за него да се прокрадваше "знанието" за някакви личностни противоречия между директорката Лиляна Попова и доведената, впрочем, тъкмо от нея в сградата на телевизията Светла Петрова. Основанието за освобождаването, поне заявеното такова, беше заради "нарушена комуникация". Впечатляваща формулировка: тя подсказва за течащи в националната телевизия процеси, скрити за зрителя, но в същото време определящи битието на медиата. Един вид, подмолията в нея са същественостите, детерминиращи общественото й присъствие, въобще не начинът, по който тя отразява социалния живот. Личностовото, персоналното като по-важно от общественото, социалното.
Аз няма да вземам страна в спора, нито да казвам "кой крив, кой прав". Различните гледни точки бяха достатъчно подробно изявени във вестниците, включително и с паралелни интервюта (в. "Дневник", 1.3.2001). Най-общо казано, взаимните обвинения са в две посоки: Лиляна Попова твърди, че търси "по-добра комуникация между програмния директор и ръководителите на продуцентски направления, както и между програмния директор и външните продуценти." Според нея в телевизията съществувала "атмосфера на изкуствено създадена мнителност и конфронтация между управителния и програмния съвет. Смятам - продължава тя, - че тази промяна ще допринесе за отстраняването на подобни взаимотношения." На фона на тази премерена сдържаност думите на Светла Петрова изпъкват с категоричност и недипломатичност: "В момента ме отстраняват хора - казва тя пред вестник "24 часа", 28.2.2001, - които имат финансови интереси в БНТ и аз им попречих да ги осъществят." Със същата прямота, с която преди време обвини работещите в телевизията, че се "ръководят единствено от своята суета" и се гърчат в "собствените си колизии", днес бившата програмна директорка (!?) не хареса програмата на телевизията (за която все пак и тя носи известна вина, може би най-голяма) и дори се разграничи от нея, прехвърляйки отговорността за състоянието й изцяло върху телевизионната ръководителка: "Всичко беше въпрос на лично харесване или нехаресване. Програмата е продукт на решенията на Лиляна Попова и на нейния управителен съвет." Забележителна позиция на невинност, която, изразена със самите думи на Светла Петрова, звучи така: "Програмният директор и съвет отдавна бяха лишени от правомощия."
От всичко цитирано дотук обаче проличава един доста неблаговиден факт: изглежда правещите националната телевизия, пред която като главна задача стои трансформацията й в обществена, съвсем не са обсебени от желание да изпълнят тази промяна, колкото от болезненото вглеждане в отношенията помежду си, в това доколко харесват или не личността на един или друг свой колега. Пред необходимостта БНТ да бъде екип, който да отговори на обществената потребност за независима, коректна и плуралистична телевизия, връх взема случайността на личните взаимоотношения, където "панаирът на суетата" играе решаваща и силно порочна роля. Всъщност конфликтът демонстрира, че нашите най-престижни "телевизионери" са се втренчили повече в собствения си пъп, в собствените си персонални подмолности, отколкото в позивните, които им изпраща социумът. И вероятно тъкмо поради това медиата, в която работят, е със стопяващ се обществен авторитет, провиждана е повече като рупор на властта, отколкото като форум, където прозвучават и откъдето могат да бъдат чути различните мнения в българското общество. Една стратегия на "Divide et impera" ("Разделяй и владей"), която БНТ не чака някой друг да приложи спрямо нея, а сама си прилага, самолишавайки се от способността да свърши това, за което е призвана и което вече толкова дълго време всички ние очакваме от нея - да стане най-сетне глас на социума, а не на властта или пък на своята лична суета.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин